— Ти май си забравил, че аз съм конекрадка и скандална авантюристка, която мами на карти и живее на ръба на почтеността под сянката на игралната маса! — Гласът й прозвуча задавено и тя преглътна мъчително.
— Не съм забравил, но ще се погрижа да забравиш завинаги тези неподходящи занимания.
— А ако не мога да отвикна?
Маркъс вдигна рамене.
— Това не е шега, Джудит. Като моя съпруга ти ще носиш пълната отговорност за моето добро име. Ще трябва да приемеш тази отговорност като част от сделката.
Сделка? Джудит му обърна гръб, опитвайки се да подреди хаотичните мисли в главата си. Женитбата с маркиз Карингтън щеше да бъде от голяма полза както за нея, така и за Себастиян. Като маркиза Карингтън тя щеше да получи незабавен и неограничен достъп до кръговете, в които се движеше Грейсмиър. Като роднина на маркиза Себастиян също щеше да бъде приет във висшето общество. Позицията й в обществото щеше да бъде подсигурена и средствата, които бяха събрали дотук, щяха да са напълно достатъчни на Себастиян да води в Лондон живот на безгрижен ерген. Вместо да търси къща, брат й щеше да наеме няколко елегантно мебелирани стаи и да си вземе един слуга вместо цяла дузина. Събраните пари щяха да им стигнат за много време напред. Това означаваше, че щяха да осъществят плана си за отмъщение много по-рано от предвиденото. И тогава Себастиян щеше да си върне името и имотите, които бяха негови по право. Съдбата бе поставила в ръцете й голямата карта — дори най-големият глупак на света не би се отказал да я използва, за да не наруши принципите си.
Ала Маркъс не биваше да знае нищо за това. Имаше още много тайни, които той не биваше да узнае. Как тогава би могла да спази своята част от сделката?
— Аз не знам нищо за теб — заговори предпазливо тя. — Защо не си се оженил досега?
Възцари се мълчание. Мислите на Маркъс се отнесоха в миналото и той се замисли за истината… по-скоро за полуистината, която стана истина. Чувството за чест все още го обвързваше с тази полуистина, макар че момичето, на което историята можеше да навреди най-много, отдавна почиваше в студения си гроб. Истината беше известна само на него и на още една личност. Но въпросът на Джудит заслужаваше отговор.
— Историята е проста и с нищо незабележителна, но гордостта е дяволско нещо, а аз имам от нея повече, отколкото е полезно. Преди десет години трябваше да се оженя. За момиче, което беше твоята пълна противоположност. Познавах я от детството си и изобщо не бях правил опити да я ухажвам. Тя беше кротка душица, безобидно агънце, от което можеше да се очаква, че ще се превърне в послушна, съзнателна съпруга. За съжаление тя се влюби безумно в един авантюрист, който играеше някаква своя игра, и развали годежа ни. — Гласът му звучеше овладяно, почти безизразно. — Ролята на отблъснатия годеник беше безкрайно унизителна за мен. Тогава бях твърде млад, за да понеса спокойно този публичен позор. Затова стигнах до заключението, че мога да живея спокойно само ако никога не се оженя.
— Тя омъжи ли се за авантюриста?
„Нима е имала избор? Бедната малка глупачка…“ Маркъс затвори очи, за да прогони спомена за отчаяното лице на Марта, запуши уши, за да не чува сърцераздирателните й хълцания. Неговата необуздана невестулка никога нямаше да попадне в такова положение. Безскрупулната авантюристка щеше да уреди нещата, както бе най-изгодно за нея. Дали Джудит беше чула гласовете на стълбата? Дали е знаела кой е бил в кръчмата, преди да влезе? Дрехите й бяха в ужасно безредие, всяка извивка на тялото й излъчваше задоволството на жена, която се е любила… Дали това беше грижливо обмислен ход? Но дори да беше така, той беше човек на честта и нямаше друг избор, освен да се ожени за нея.
— Да, омъжи се за него — отговори тихо той — и след девет месеца почина от родилна треска, като му предостави да харчи наследството й. — Той разтърси глава. — Не искам никога повече да говорим за Марта. Ти си толкова различна от нея, че понякога се питам дали не си от друга раса.
Джудит много искаше да го попита дали вярва, че двамата може да имат щастлив брак, но дълбоко в себе си вече знаеше отговора. Той не се женеше за нея по своя воля, а беше принуден да направи тази стъпка — тонът му и всяка отделна дума доказваха недвусмислено това.
Ако не беше планът им да отмъстят на Грейсмиър, Джудит щеше да каже не. Щеше да заяви на Маркъс, че в нейните кръгове доброто име на една жена няма значение и че тя ще се задоволи да му бъде любовница, докато и на двамата им харесва.
Но при тези обстоятелства щеше да премълчи. Тя беше авантюристка и съдбата беше сложила в ръцете й най-добрите карта. Джудит обърна глава и срещна хладния му поглед.