Армията на Уелингтън лагеруваше извън село Ватерло, разположено по пътя за Брюксел зад един малък хълм, който щеше да ги предпази от неприятелско наблюдение и от огъня на оръдията. Позицията беше относително благоприятна и дукът беше в добро настроение, когато Джудит, придружена от Чарли, влезе в една от селските къщи, разположени по фланговете на армията. В камината гореше буен огън и въздухът беше изпълнен с миризма на влажна вълна, а мокрите обитатели си оспорваха удобните места в близост до благотворната топлина.
— Ако Блюхер благоволи да ни изпрати един батальон, ще останем тук — заяви Уелингтън и се отпусна до масата, където остатъците от вечерята още не бяха вдигнати. — О, лейди Карингтън, съпругът ви каза, че сте работили в лазарета в Катр Бра! — Той й махна за поздрав с един недояден котлет. — Елате до огъня да се стоплите. Карингтън обикаля позициите. Бони се е разположил зад отсрещния хълм.
Джудит падна тежко на дървената пейка пред огъня, толкова изтощена, че нямаше сили да се доближи до огъня. Чарли промърмори някакво извинение и излезе отново в дъжда, за да се присъедини към полка си. Някой й подаде калаено канче с вино и тя го прие с благодарна въздишка. Както миналата нощ, мъжете приеха присъствието й съвсем естествено. Днес това не я изненада особено, защото беше срещнала много жени, които работеха като нея в лазарета — съпруги на войници, свикнали да вървят след мъжете си и да понасят лишенията, които понасяше армията. Фактът, че съпругата на лорд Карингтън правеше същото, беше необичаен, но мястото на маркиза като цивилен съветник в щаба на дук Уелингтън също беше необичайно.
Маркъс се върна само след няколко минути, отърси водата от палтото си и хвърли подгизналата боброва шапка на най-близката пейка.
— Вали като из ведро — съобщи мрачно той. — Пътищата са наводнени и на полето е страшна кал. — Забеляза жена си и бързо заобиколи масата. — Как си?
— Мокра до кости — отговори тя с уморена усмивка. — Но иначе съм добре. И ще ми стане още по-добре, ако получа втора чаша вино.
— Внимавай — проговори предупредително той и напълни чашата й. — Изтощението и виното са дяволска комбинация. Яла ли си нещо?
— Още не. Прекалено съм уморена.
— Трябва да се нахраниш. После ще те отведа в стаята, която успях да наема, за да свалиш мокрите дрехи.
Докато ядеше изстиналия агнешки котлет, Джудит се вслушваше в разговора на мъжете. Маркъс седна до нея на пейката и я обгърна с една ръка. Главата й моментално падна на рамото му. Дрехите й се затоплиха и позасъхнаха в задушното помещение и докато отпиваше по малко от виното си, тя се опитваше да следи дискусията. Изглежда всичко зависеше от прусаците. Ако изпратеха един батальон подкрепление, всичко щеше да бъде наред. Ако не, армията на Уелингтън щеше да остане по-малобройна от французите, които лагеруваха от другата страна на хълма.
Атмосферата в стаята беше твърде напрегната и Джудит съзнаваше, че сега не може да отиде в леглото. Затова поклати глава, когато Маркъс предложи да я заведе в стаята, която беше наел за нея в малката къща за гости в отсрещния край на двора. В три часа през нощта в къщата се появи мокър до кости куриер и донесе вестта, която всички чакаха. На разсъмване два батальона от пруската армия щяха да потеглят от Вавр срещу десния фланг на Наполеон.
— Двойно повече, отколкото очаквахме! — извика въодушевено Питър Уелби.
Маркъс нарисува кръг на картата си.
— От Вавр до Ватерло са десет мили и при това ужасно време и при разкаляните пътища войниците ще напредват бавно. Според мен ще бъдат тук около обед.
— Ако французите нападнат по-рано, трябва да задържим позицията до идването на прусаците — отбеляза Уелингтън.
Въпреки това атмосферата се разведри и мъжете наставаха от масите, за да поспят няколко часа преди новото сражение.
— Ела, Джудит. — Маркъс бутна главата й от рамото си и се изправи. Тя се подчини с готовност, спъна се, когато той я изведе в тъмния коридор, но успя да прекоси калния двор и да се озове под сламения покрив на малката къща за гости.
По глинения под бяха налягали уморени мъже и Маркъс сложи пръст на устните си. Стъпвайки на пръсти, Джудит успя да мине покрай тях, без да ги събуди. Двамата изкачиха паянтовата стълба и влязоха в мъничка спалня, където миришеше на ябълки и сено. На плетена рамка беше сложен сламеник, покрит с одеяло. След като предишната нощ беше спала на маса, Джудит се зарадва на този малък лукс.
— Французите очакват ли идването на прусаците? — попита тя, като се отпусна на сламеника.