Джудит се обърна бавно и се запъти към селото. Все още не можеше да повярва в онова, което беше видяла. Всичко беше свършило. Уелингтън и Блюхер спечелиха битката при Ватерло. Когато слънцето залезе и стрелбата се разреди, в селото се възцари атмосфера на изтощено тържество. Броят на убитите беше ужасяващ, непрекъснато пристигаха препълнени коли с ранени, но Наполеон беше понесъл унищожително поражение. Прусаците се втурнаха да преследват бягащата френска армия и дадоха време на изтощените британци да дойдат на себе си, да възстановят силите си и да преброят колко хора бяха загубили.
Маркъс се върна в селото към полунощ. Беше придружил Уелингтън на срещата с Блюхер след победата. Двамата пълководци се разцелуваха и Блюхер обобщи случилото се през деня на оскъдния си френски:
— Quelle affaire!
Колко подходящи думи, усмихна се вътрешно Маркъс. Суперлативите не бяха в състояние да внушат чувството за окончателност, което усещаха всички присъстващи на срещата. Светът, какъвто го познаваха, щеше отново да заживее в мир.
Маркъс влезе бързо в осветения от факли двор й потърси с поглед жена си. Откри я в най-далечния ъгъл, наведена над една носилка. Усетила присъствието му, Джудит се изправи, приглади косата си назад и се обърна към него. Сърцето му направи огромен скок. Горчивите чувства и гризящите съмнения след сутрешния им разговор се изпариха и той закопня да я грабне в обятията си.
— Слава богу, че си жив и здрав — промълви с треперещ глас тя и се усмихна облекчено, когато той скочи от седлото точно пред нея. Когато погледите им се срещнаха, Маркъс откри в златно-кафявите очи болка и неясна тревога, останала от преживяното сутринта.
Това предизвика в сърцето му силно желание да изтрие с целувки тъгата от очите й и треперенето на устните й. В момента само едно беше важно — че тя беше тук, с него.
— Да, жив съм — прошепна нежно той и я прегърна. Устните му помилваха очите й и се сведоха към устата. — Върнах се при теб жив и здрав, малка невестулке.
Джудит го прегърна силно и се притисна до него. Главата й падна на гърдите му и тя се наслади на равномерното биене на сърцето му до ухото си. Затвори очи и за момент се изгуби в сигурността на прегръдката му, в топлината на присъствието му, в обещанието за страстна любов.
9
— Новият ти иконом упорито се прави, че не ме забелязва. — Бърнард Мелвил, трети граф Грейсмиър, влезе непринудено в будоара на лейди Барет. — Надявам се, това не означава, че страдащият от подагра сър Томас е заподозрял нещо.
— Не, разбира се. Доколкото знам, той е в своя клуб. Вероятно похърква над портвайна си. — Агнес се протегна лениво на шезлонга, където си почиваше след обяда. — Просто Ходжкинс е много съвестен служител. Знае, че по това време почивам, затова не е искал да те пусне. — Тя протегна ръка на любовника си. — Не очаквах, че ще останеш в града още седмица.
Той взе ръката й и я поднесе към устните си.
— Не издържам да съм толкова време далеч от теб, скъпа.
Агнес се усмихна поласкано.
— Красиви думи, Бърнард. Трябва ли да им вярвам?
— О, да — отговори той, наведе се над нея, хвана китките й и ги вдигна от двете страни над главата й. — О, да, обожаема моя Агнес, трябва да им вярваш. — Коравите очи, толкова бледосини, че изглеждаха почти прозрачни, задържаха погледа й и тя потрепери в очакване устните му да се впият в нейните и да подпечатат думите със собственически жест.
Но Бърнард само се изсмя. След дългогодишната им интимност беше в състояние да предвиди всяка нейна реакция.
— Очевидно ти копнееш за любов, скъпа, прав ли съм? Учудващо е какво може да предизвика отсъствието ми. — Въпреки това остана на разстояние от нея, за да удължи очакването.
— А ти си жесток, Бърнард — прошепна с треперещ глас тя. — Защо ти доставя удоволствие да ме измъчваш?
— Любов ли е нашето? Не вярвам, че това е правилната дума — промърмори той, наведе се по-близо до нея, но отново не я целуна. — Мания, страст, но не любов. Това би било твърде кротко чувство за фурия като теб.