— И за мъж като теб — промълви Агнес.
— Мания, обсебеност — повтори той с усмивка, която не смекчи жестоката линия около устата му. — Подхождаме си.
— Целуни ме — помоли тя и се опита да освободи ръцете си, за да го привлече към себе си.
Той се отпусна с цялата си тежест върху ръцете й и тя изплака от болка. Най-сетне устните му бавно завладяха нейните. Тя захапа жадно долната му устна и засмука кръвта му, което го накара рязко да се отдръпне.
— Вещица!
— Така ти харесва — изрече дрезгаво тя.
Той я плесна леко по лицето с длан и Агнес се изсмя триумфално. Вдигна освободената си ръка към лицето му, изтри кръвта от устата му с върха на пръста си и я поднесе към собствените си устни. Езичето й се стрелна навън, облиза червената течност и златно-кафявите очи засвяткаха.
— Искаш ли тази вечер да дойда при теб?
Бърнард улови брадичката й и вместо отговор я целуна така силно, че зъбите й се забиха в устните. Стресна го силно чукане по вратата. Той се отдели бързо от нея, взе едно списание от масичката в ъгъла и го запрелиства. Появи се мълчалив слуга, който добави дърва в камината.
— Знаеш ли какво чух? Карингтън се оженил в Брюксел — заговори небрежно той, след като слугата излезе. — Всички в града говорят за това. Предполагам, че е някоя незначителна личност.
— Сигурно. Още не съм се запознала с нея. Всъщност ние се върнахме в града едва вчера — отговори със същия тон Агнес. — Летисия Мортън каза, че била зашеметяващо красива. Достопочтените матрони били очаровани от нея. Сали Джърси буквално не е на себе си.
— Надявам се, че не е някоя нова Марта. Или все пак? — Той хвърли списанието на масичката и се настани в едно кресло, като грижливо приглади светлокафявия си панталон.
— Не ми се вярва — отговори Агнес. — Доколкото чух, този път не си е избрал кротка сива мишка. Но никой не знае нищо за двамата… новата маркиза има и брат. Според Летисия е също така очарователен, направо омагьосващ.
— С добре напълнени джобове? — В бледосините очи се появи бдителен израз, една почти животинска жажда. Агнес поклати глава.
— Това не знам. Но щом е роднина на Карингтън… защо не?
Грижливо изпилените нокти на Грейсмиър забарабаниха по резбованата облегалка на стола.
— Спешно ми е необходимо пиленце, което да оскубя. Новаците в столицата обикновено са лесна плячка. Питам се дали играе.
— Кой не играе в днешно време? — усмихна се Агнес. — Ще видя какво ще узная тази вечер в Кавендиш Хаус. Но аз имам още една идея как да подобрим финансовото ти положение, любими. — Тя се изправи, гласът й изведнъж зазвуча делово.
— Така ли? — попита Грейсмиър с високо вдигнати вежди. — Целият съм слух, любов моя.
— Хариет, дъщерята на Летисия Мортън — оповести Агнес и се облегна на възглавниците със самодоволна усмивка. — Малката има трийсет хиляди фунта зестра. Смятам, че ще ти стигнат за известно време.
Грейсмиър смръщи чело.
— Но тя сигурно едва е завършила училище!
— Толкова по-добре за теб — засмя се любовницата му. — Едно младо, неопитно същество е особено чувствително към ласкателствата и ухажването на опитните възрастни мъже. Ще я завладееш, с щурм, преди да е имала шанс да се огледа за някой друг.
Грейсмиър прехапа устни и се опита да размисли.
— Какво ще кажат Летисия и бащата на момичето? Не ми се вярва да приемат с доверие ловец на зестри.
— Те нямат представа, че искаш само зестрата на дъщеря им — възрази спокойно Агнес. — Нали имаш графска титла. Летисия ще се радва дъщеря й да се омъжи за граф, но ти трябва да бъдеш много внимателен. Аз вече съм много добра приятелка с дамата. — Тя се изсмя злобно. — Не можеш да си представиш колко е глупава! Твърди, че страда от сериозна болест и не е в състояние да придружава дъщеря си при излизанията й в обществото, както се изисква от всяка майка. Как мислиш, кой се предложи да заеме мястото й? — Тя вдигна многозначително вежди и Грейсмиър избухна в смях.
— Ти си невероятна малка заговорница, скъпа. Значи мога да очаквам да срещна сладкото дете в твоята компания.
— И то често — отвърна Агнес със самодоволна усмивка.
— Междувременно очаквам да си съставиш представа за новия роднина на Карингтън. Докато чакам богатата наследница да узрее и да падне в краката ми, трябва да оскубя някое и друго пиленце — заключи той и се надигна. — Не съм поканен в Кавендиш Хаус, защото се знае, че съм още в провинцията. Затова разчитам на твоята бдителност, любов моя. — Той се наведе отново над нея, сложи ръка на гърдите й и усети как зърното веднага щръкна възбудено. — Довиждане, до скоро.
Агнес се разположи отново на дивана и пусна единия си крак на пода. Грейсмиър плъзна ръка надолу, притисна тънката коприна на неглижето към отвореното й тяло и усети горещината му.