— До скоро — повтори той и излезе от будоара.
На Баркли Скуеър Маркъс хвърли юздите в ръцете на слугата и скочи от двуколката.
— Проверете левия крак на водещия кон, преди да отведете животните в обора, Хенри. На последния завой забелязах леко залитане.
— Веднага, сър. — Момъкът направи кратък поклон. Маркъс изкачи стълбите към добре поддържаната двуетажна къща. Точно когато стигна до горната площадка, входната врата се отвори.
— Добър ден, милорд. Ако позволите тази малка забележка, денят не е само добър, а направо прекрасен — посрещна го икономът и се поклони дълбоко.
— Добър ден, Грегсън. Разбира се, че ви позволявам да правите каквито си искате забележки. — Маркъс му подаде камшика и бобровата си шапка — Моля да ми донесете бутилка бордо от седемдесет и девета в кабинета. — Той прекоси настлания с лъскав мрамор вестибюл и тръгна по тесния коридор зад парадното стълбище. Влезе в малка квадратна стая от задната страна на къщата, където един млад човек тъкмо подреждаше документи на масивната маса от черешово дърво, заемаща голяма част от помещението.
— Добър ден, милорд. — Младежът поздрави работодателя си с учтив поклон.
— Добър ден, Джон. С какво ще се забавляваме днес?
— Приходи и разходи, милорд — отговори секретарят. — Първо сметките на лейди Карингтън за първите три месеца. Изрично казахте, че сам ще се занимавате с тях. — В тона му имаше известно смущение, защото обикновено той по нареждане на маркиза плащаше всички сметки, които се получаваха в къщата.
— Правилно, точно така казах — отвърна с отсъстващ вид Маркъс и взе снопче сметки. — Тези ли са?
— Да, милорд. Тук има и няколко покани, на които трябва да хвърлите поглед.
— Не знам какво бих предпочел в момента — въздъхна Маркъс и прелисти набързо сметките. — Дайте ги на лейди Карингтън.
— Вече го направих, милорд, но тя каза, че не е в състояние да взема решения вместо вас. — Джон се изчерви и подръпна смутено ухото си. Явно му беше неприятно, че му бяха възложили неблагодарната задача да каже на негово благородие откритото мнение на неговата съпруга. Но Маркъс само вдигна рамене.
— Е, добре, аз ще говоря с нея. — Той остави сметките и посегна към купчето визитни картички. Прочете няколко и отвратено сбърчи нос. Докато беше ерген, не получаваше толкова много покани както след женитбата си. Всички знаеха, че не обича светските развлечения, затова не можеше да разбере защо тези свръхусърдни матрони, които го канеха в къщите си, си въобразяваха, че женитбата ще промени напълно досегашните му навици и интереси.
— Ако това е всичко, милорд, ще отида да поработя над речта ви пред камарата на лордовете за житните закони.
Маркъс направи гримаса.
— Не можете ли да намерите по-интересна тема на изказването ми, Джон? Непременно ли трябва да говоря за житото?
Секретарят го погледна слисано.
— Но в момента няма нищо по-важно, милорд.
— Предпочитам нещо, свързано с армията или флота… Какво ще кажете за някоя и друга реформа в Адмиралтейството?
— Ще се опитам да измисля нещо, милорд. — Джон се поклони засегнато и напусна кабинета.
Маркъс се усмихна снизходително. За съжаление политическите интереси на Джон не се покриваха с неговите. По-добре да посвети вниманието си на сметките. Когато се зачете, в кабинета влезе Грегсън с виното.
— Вкъщи ли е лейди Карингтън, Грегсън?
— Да, милорд. Мисля, че е в жълтата дневна. — Икономът извади тапата от бутилката, провери я грижливо и наля малко количество в пробната чаша. Помириса течността, отпи глътка и я задържа в устата си.
— В ред ли е?
— Да, милорд. Много е добро. — Грегсън напълни една кристална чаша и му я подаде. — Това ли е всичко, сър.
— За момента да. Благодаря, Грегсън.
Маркъс помириса с наслада виното и отпи голяма глътка. После отиде до високите тесни прозорци, от които се разкриваше гледка към малка, заградена със стена градина. Суровият есенен вятър безмилостно сваляше листата от короните на кестените. Градинарят събираше мократа ръждивокафява маса и я хвърляше в огъня, който беше разпалил. Гледката внезапно напомни на Маркъс за косата на Джудит, разпростряна по белите копринени възглавници под светлината на свещите… за копринения триъгълник между дългите бедра с цвят на слонова кост.
Той се върна бързо до масата и отново посегна към сметките, които трябваше да провери. Джудит беше изхарчила прекалено много пари за лични разходи. Но тя беше прекрасна, пламенна любовница и той беше длъжен да й плаща добре за страстта, която споделяха.