— Нищо друго, малка невестулке. — Една игла се бе отделила от шиньона на тила й и няколко фини кичурчета медноцветна коса бяха паднали на рамото. Гледката беше неустоима и без да съзнава какво прави, Маркъс извади глупавия шиньон. Стори му се глупаво да престане, затова зарови пръсти в копринената маса, намери и захвърли всички фуркети и развали сложната фризура.
Джудит не се възпротиви. Винаги когато я докосваше, въздействието беше едно и също — нямаше сила да направи нещо друго, освен да реагира на милувката му. Когато косата й напада по раменете, Маркъс се засмя доволно и подръпна разрешените къдрици. След това отстъпи назад и огледа творението си.
— Защо го направи? — попита задъхано Джудит.
— И аз не знам — отвърна той със смутено поклащане на главата. — Предполагам, че не мога другояче. — Той взе лицето й между двете си ръце и я целуна. Целувката беше дълга и чувствена и както винаги, тя забрави всичко около себе си.
Останала без дъх, Джудит се откъсна от него и отстъпи крачка назад.
— Целуваш забележително добре, скъпи съпруже — отбеляза тя с предизвикателна усмивка.
— А ти имаш достатъчно опит, за да можеш да правиш сравнения.
— Това си е моя работа, уважаеми. Твоя работа е да откриеш дали наистина е така.
— Не съм сигурен, че тук е мястото и времето за подобни открития. Ще отложа упражнението за по-късно.
— Е, за какво искаше да говориш с мен толкова спешно? — попита Джудит, опитвайки се да смени темата с надеждата, че това ще охлади горещата й кръв и ще придаде малко сила на омекналите й колене.
— А, да. — Той се облегна на масата и кръстоса дългите си крака в светли панталони. Посегна към сметките и обясни: — Проверих тримесечните ти сметки и смятам… наистина смятам, че трябва да ми обясниш някои неща.
— Да ти обясня? — Джудит го погледна с искрено смайване. Възбудата й отлетя безвъзвратно. Имаше чувството, че Маркъс я е залял със студена вода.
— Ето. — Маркъс й подаде сметките, Джудит ги взе и се опита да разбере нещо от списъка, направен с акуратния почерк на младия секретар. Общата сума беше сравнително висока, но не чак толкова, че да… В лондонското общество имаше дами, които харчеха десет пъти повече от нея.
— Какво искаш да ти обясня? — Тя прелисти няколко сметки. — Според мен всичко е ясно.
— Нормално ли е да дадеш четиристотин гвинеи за една рокля? — попита той, взе сметките от ръцете й и намери съответната бележка. — Виж това!
— Но с тази рокля се появих на приема в двореца — отговори тя. — Ушита е от Маргарита.
— Ами тази… и тази… и тази… — Той й подаде още три сметки. — Петдесет гвинеи за токи за обувки, Джудит!
Тя отстъпи крачка назад.
— Хайде да си изясним нещата — заговори твърдо тя. — Ти май ме подлагаш на разпит за разходите ми, Маркъс. Така ли да го разбирам?
Той стисна устни.
— Това е точна интерпретация на нашия разговор.
— И ме обвиняваш в прахосничество? — Ушите й леко забучаха, докато се опитваше да овладее неловката ситуация. Той си позволяваше да я укорява като дете, което е изхарчило твърде много от джобните си пари! Никой досега не беше критикувал разходите й. Откакто за първи път вдигна косите си, тя управляваше собствените си финанси и малкото си домакинство напълно задоволително. Тя, а не Себастиян, се пазареше с търговците и плащаше наема, тя се грижеше всеки ден да имат ядене на масата. Откакто почина баща й, управляваше с желязна ръка нарастващата им сметка в банката, с която трябваше да унищожат Грейсмиър.
— С една дума, да — отговори хладно Маркъс.
— Извинявай, но колко би трябвало да харча според теб? — Гласът й затрепери. — Ти си пропуснал да ми назовеш горна граница.
— Вината е моя — призна той. — Ще уредя тези сметки и ще дам нареждания на банката да ти отпуска на всеки три месеца определена сума. Ако похарчиш повече, ще те помоля първо да ми представяш сметките за одобрение.
Той стана и хвърли сметките на масата, за да й покаже, че разговорът е приключил.
— Сигурен съм, че знаеш как да намаляваш разходите си. Трябва само да осъзнаеш, че бракът не ти е отворил вратата към разполагане с неограничени средства. Съжалявам, че не си го разбрала веднага. — Отвращаваше се от хапливия тон на гласа си, от грозната линия около устата си, но не беше в състояние да се пребори с дявола в себе си.
Страхувайки се от онова, което можеше да каже или да направи, ако останеше още само минута в една стая с Маркъс, Джудит се обърна мълчаливо и излезе, като затвори вратата след себе си с преувеличена грижливост. Бузите й пламтяха. Той я обвиняваше, че се възползва от положението си на негова съпруга, за да задоволи алчността си! Какво си въобразяваше този тиран! Какво мнение имаше за нея? За съжаление знаеше отговора: безскрупулна измамница, интригантка, която не би се спряла пред нищо, за да постигне целта си.