Джудит проследи как брат й се усмихна и се наведе над ръката на дамата. Дали и той щеше да усети злокобното й излъчване? Но Себастиян не се притесни ни най-малко от заплашителната аура на Агнес Барет. Напротив, усмихна й се самоуверено и пусна в ход скандално известния си чар. Дамата реагира с признателни искри в загадъчните си очи и с кокетно кискане.
— Вече е късно, Себастиян — намеси се рязко Джудит. — Моля да ни извините, мадам.
Себастиян я погледна изненадано, но също се сбогува с присъстващите. Изчака да се отдалечат и укори сестра си:
— Според мен си тръгваме прибързано, Джу.
— Боли ме глава — извини се тя. Приповдигнатото й настроение се изпари и тя закопня да излезе по-бързо от горещите и задушни салони, където миришеше на сладникави парфюми и на догорели свещи. — Освен това късметът ме напусна и загубих доста.
Това признание й донесе недоволно намръщване.
— Трябваше да се съсредоточиш — напомни й Себастиян. — Знаеш правилата.
— Прав си, но не бях в състояние да мисля ясно. — Тя се запита дали трябваше да му разкаже за въздействието на лейди Барет, но реши да премълчи. Сигурно щеше да прозвучи безумно, ако потърсеше вината за лошата си игра в странното излъчване на една непозната дама. — Но спечелих парите за рубините. Мисля, че ще стигнат и за коне.
На излизане Джудит хвърли поглед през рамо. Лейди Барет стоеше до масата за фараон и разговаряше с домакинята. Забележителна жена, висока и стройна, с елегантна смарагдовозелена рокля от фин муселин, дълбоко изрязана и с широк волан. Сигурно на младини е била прелестна, каза си Джудит, с тази гъста кестенява коса, високи скули и красиво извити устни. Живият зелен цвят на роклята й беше между любимите на Джудит тонове и тя се закле никога вече да не се облече в този цвят, но в следващия миг се укори за детинските си клетви.
Вече се разсъмваше, когато нощният портиер отвори вратата на господарката си. Джудит се изкачи с леки стъпки до спалнята си. Тъй като знаеше, че ще се върне късно, тя бе казала на Мили да не чака в спалнята й. Огънят в камината беше почти угаснал, свещите — догорели. Джудит се съблече бързо и отиде до прозореца, за да види розовото сияние на зората.
— Къде беше, по дяволите?
При звука на гневния мъжки глас Джудит се обърна стреснато. Маркъс стоеше в рамката на свързващата врата, наметнат с халата си. Тялото му изглеждаше напрегнато като опъната струна.
— В Кавендиш Хаус.
— Самият аз бях там преди четири часа. Отидох с намерението да те придружа до дома, но ти не беше там, скъпа. — Той се прибра в къщи, бесен от гняв, и остана буден в леглото си, вслушвайки се във всеки шум, който да възвести завръщането й. През това време си представяше всевъзможни сценарии, от улични разбойници до похищение с цел откуп. Защото всичко, което знаеше за Джудит, автоматично водеше до най-лошото предположение. Много скоро Маркъс вече не беше в състояние да намери разумно обяснение за изчезването й.
Джудит се опита бързо да измисли правдоподобно обяснение, но след напрегнатите часове на Пикъринг Стрийт се чувстваше ужасно изтощена. Затова вдигна рамене и попита хладно:
— Да не си решил да ме шпионираш?
Той бе отишъл на Кавендиш Скуеър с най-добри намерения, решен да заличи различията им по единствения възможен начин: като я прелъсти. Но при този студен, жесток въпрос всички добри намерения се изпариха.
— Както изглежда, имал съм всички основания да те шпионирам. Ако жена ми не е там, където е трябвало да се намира, и през по-голямата част от нощта изчезва бог знае къде, не би трябвало да е изненадващо, че съм тръгнал да я търся.
Джудит моментално промени тактиката си. Последното, което искаше, беше Маркъс да следи всяка нейна крачка извън къщата. Това би унищожило с един замах плановете и да продължи да играе. Усмихна се примирително и гласът й прозвуча подчертано разумно.
— Бях със Себастиян, Маркъс. Много отдавна не сме имали време да си поговорим на спокойствие.
Маркъс знаеше, че братът и сестрата бяха силно привързани един към друг, и погледна изпитателно жена си. Обяснението й бе прозвучало искрено. Но колкото по-внимателно я наблюдаваше, толкова по-силно осъзнаваше, че тя беше съвсем гола. Усети как слабините му запулсираха и мъжествеността му се втвърди. Погледът й се плъзна по тялото му, тя разпери ръце и се втурна към него.
— След като никой от двама ни не спи, трябва да измислим някакво развлечение.
Той улови ръцете й и ги стисна здраво, като при това я погледна изпитателно в очите. Да, това беше най-разумното обяснение за отсъствието й.