Заобиколи леглото и спря, загледан изпитателно в лицето к.
Джудит мълчаливо отметна завивката и му предложи тялото си, което сияеше в утринния здрач. Маркъс легна до нея, привлече я в прегръдката си и плъзна ръка по корема й в собственическа милувка. Пръстите му изследваха кожата й от главата до глезените, описваха всички извивки и влизаха във всяка вдлъбнатинка. Джудит усети как кожата й се събуди за нов живот и чувствителното място между бедрата й овлажня. Пръстите му навлязоха в нея с интимна настойчивост и той я призова дрезгаво да му каже какво я възбужда най-силно, настоя тя да се отвори напълно и да му предложи онези места на тялото си, чието докосване й доставяше най-силно удоволствие.
Той измъчи Джудит с ръце и език, използвайки целия арсенал на умелия любовник, познаващ в подробности ранимостта й и дивия, страстен пламък на желанието й. Накрая коленичи между широко отворените й бедра и тялото му се очерта ясно на фона на светлото петно на прозореца. Сложи краката й на раменете си, плъзна ръце под дупето й и я вдигна в същия момент, в който проникна в нея със силен тласък, който прониза най-интимната й същност. Сливането им я изпълни със сладко мъчение, което беше трудно поносимо, но от което не искаше да се лиши за нищо на света.
Тя срещна погледа на мъжа си и очите й се напълниха със сълзи. Това бяха сълзи на радост, реакция на бурята в сетивата й. Двамата преживяха заедно вихъра на чувствата, хвърлиха се презглава във всепоглъщащата огнена стихия и вихрушката на екстаза ги запрати в пропаст, където нищо нямаше значение освен способността да се слеят по този начин, да станат част от другия, тя от него, той от нея.
След като всичко свърши, Маркъс дълго лежа неподвижен, без да я изпуска от прегръдката си. Главата й почиваше на рамото му, тялото й беше сгушено в неговото. Изтощена, Джудит потъна в дълбок сън.
Маркъс усещаше дълбоко в себе си неизпитвана дотогава нежност и крехкото цвете на надеждата си проби път през тежките кални буци на изгубените илюзии. Страстта им трябваше да означава нещо! Не беше възможно да е пълна лъжа. Защо не можеше да погледне на брака им с други очи… да отхвърли предразсъдъците си… да види другата, истинската Джудит.
11
Бърнард Мелвил, трети граф Грейсмиър. Джудит погледна през пълната с хора бална зала към човека, който беше унищожил баща й, който бе прогонил Джордж Девъроу и децата му от Англия и безмилостно бе тласнал Джордж Дейвънпорт към смъртта. Пламналият гняв бе последван от същата тръпнеща възбуда, която изпитваше на игралната маса, когато знаеше, че другите играчи нямат шанс срещу нея.
— Познаваш ли лорд Грейсмиър, Чарли?
— Естествено. Всички го познават. — Партньорът й сръчно я завъртя. — Ти танцуваш прелестно, Джудит.
— Боя се, че жената винаги е само толкова добра, колкото е партньорът й — установи засмяно тя. — Имам късмет, защото ти притежаваш вродена дарба да танцуваш.
Чарли се изчерви.
— Колко жалко, че този талант не е семейна черта — промълви замислено тя.
— Какво искаш да кажеш?
— Братовчед ти не храни особена любов към танците.
— Права си, никога не е обичал да танцува — въздъхна Чарли. — В действителност Маркъс е дяволски скучен човек. Не се интересува от нищо друго, освен от историческите книги и военната политика. — В тона му имаше огорчение.
— Да не си се скарал с Маркъс? — осведоми се любезно Джудит. Доскоро Чарли идваше почти всеки ден в Девлин Хаус, но през последните две седмици не го беше виждала. Тя го погледна по-внимателно и откри, че на лицето му беше изписана болка, а очите му гледаха загрижено.
— Той е прекалено строг, Джудит. И има толкова остарели представи… не може да разбере, че мъжът трябва да се забавлява.
— Това не е съвсем вярно — поправи го меко Джудит. — Маркъс се забавлява със спорт и с коне и има цял куп приятели, които не го смятат за скучен.
— Извинявай — промърмори смутено Чарли. — Явно казах нещо невярно. Той ти е съпруг…
— Да, но това не означава, че съм сляпа за грешките му — отговори със суха усмивка Джудит. — Знам, че Маркъс не е никак толерантен спрямо слабостите на другите… или спрямо онова, което той счита за слабост. С какво си го ядосал този път?
Чарли поклати глава и се опита да се засмее.
— О, не, с нищо. Скоро всичко ще се изясни… Омръзна ли ти да танцуваме? Искаш ли да ти донеса чаша шампанско?
След като Чарли не желаеше да говори по темата, Джудит реши да не настоява.
— Не, благодаря — отговори тя. — Но бих искала да ме запознаеш с лорд Грейсмиър.