— Бих желал да ви поканя на някоя от вечерите си — изрече той с привидна небрежност. — Обичам да играя карти с приятелите си и ще се радвам да ви видя в дома си.
Себастиян го увери, че се интересува от играта на карти и се чувства почетен от поканата. Джудит сложи ръка върху лакътя на Грейсмиър и двамата тръгнаха към средата на залата.
— Защо не бяхте в Брюксел, за да проследите голямата битка, както направиха повечето хора от вашия кръг, милорд? — попита тя.
— За бога, скъпа лейди Карингтън! Аз изпитвам засрамваща или може би трябва да кажа безсрамна липса на интерес към военните въпроси.
— Даже когато става въпрос за Наполеон? Това наистина е засрамващо. — Тя се засмя кокетно и отново му хвърли изкусителен поглед изпод полуспуснатите си мигли.
— Аз съм безнадежден случай, мадам — отговори с усмивка той. — Вашият съпруг обаче е прочут с познанията си в тази област.
Да, и тези познания го изпратиха на бойното поле, каза си с болка Джудит, припомнила си смъртния страх, който бе изпитала в онзи съдбоносен ден. Сега всичко преживяно в Белгия й се струваше толкова далечно, сякаш никога не го беше имало. Сега живееше в свят на блясък и забавления. Нищо чудно, че Маркъс не можеше да понася изисканото общество. Джудит само кимна в отговор на коментара на графа.
— Да — продължи замислено той, — за вашия съпруг ние сме празни глави. Всички знаят, че той се отнася с пренебрежение към нашите прости удоволствия.
Джудит веднага усети скритата враждебност в забележките на партньора си. Очевидно лорд Грейсмиър не обичаше маркиз Карингтън.
— Всеки има свой вкус — отвърна дипломатично тя.
В погледа на Грейсмиър блесна пламък.
— Доколкото знам, вие не споделяте пренебрежението на Карингтън към нашите невинни забавления. — Той посочи с широк жест балната зала.
„Само да знаехте, скъпи лорд Грейсмиър, на каква цел служат моите невинни забавления!“ — помисли си Джудит и му се усмихна прелъстително. После затрепка с мигли и проследи с нарастващо отвращение как в бледосините очи засвятка интерес.
Маркъс изкачи стълбището точно в мига, когато домакинята беше готова да напусне поста си на най-горната площадка, предполагайки, че няма да дойдат повече гости. Лейди Грей поздрави маркиз Карингтън с изненада, но очевидно остана поласкана от посещението му. Съобщи му, че преди малко е видяла лейди Карингтън в балната зала, и Маркъс се запъти направо натам. Отначало не можа да види Джудит сред навалицата, но когато най-сетне я откри, дъхът му спря.
Жена му се носеше по паркета в обятията на Бърнард Мелвил! Маркъс стисна ръце в юмруци. Ръката на Джудит почиваше на рамото на кавалера й, очите й се смееха.
Защо, по дяволите, танцуваше с Грейсмиър? Не, въпросът беше безсмислен. Срещата между двамата беше неизбежна. Не можеше да се надява, че Грейсмиър ще прекара целия сезон на село. Вероятно беше дошъл да си потърси ново пиленце за оскубване, за да плати старите си дългове.
Танцът завърши и Маркъс проследи как графът изведе партньорката си от танцовата площадка. Джудит се усмихваше по начин, който накара мъжа й да скърца със зъби. В Брюксел беше наблюдавал рафинираните й флиртове с насмешка и неволно възхищение, а безгрижното кокетиране, с което беше станала известна в Лондон, не го притесняваше. Но с Грейсмиър беше друго. Маркъс стисна зъби, за да не допусне старият гняв, който не беше изчезнал с годините, да го завладее отново. Когато Грейсмиър поведе Джудит към широко отворените врати на терасата, той веднага тръгна след тях. С мъка си проби път през препълнената бална зала, като отговаряше на поздравите с мрачна усмивка. Най-сетне излезе на терасата. Нямаше нищо лошо в това, че Джудит и партньорът й бяха излезли навън. Вечерта беше топла и много от гостите на бала се разхлаждаха на терасата. Но гневът в душата му пламтеше с дива сила и трябваше все по-здраво да стиска зъби, за да не се издаде с глас или жестове. Когато стигна до тях, Джудит и Грейсмиър се бяха облегнали на парапета и наблюдаваха луната.
— Добър вечер, мила.
— Маркъс! Какво те води насам? — Джудит се обърна рязко и за момент Маркъс беше готов да се закълне, че в очите й светна радост. Но дори да не се беше измамил, радостта бързо изчезна, заместена от лека досада, а в следващия миг изражението й стана спокойно и безизразно като на кукла. Маркъс познаваше това лице. Така изглеждаха братът и сестрата на игралната маса. По гърба му пробяга студена тръпка.
— С лорд Грейсмиър се опитвахме да определим съзвездията — каза тя.