— Жена ви има учудващи познания по астрономия, Карингтън.
— Жена ми е изключително способна — отговори рязко Маркъс. Напрежението между двамата беше задушаващо и Джудит инстинктивно направи опит да разведри атмосферата.
— Боя се, че способностите ми образуват странна смесица — засмя се тя. — Редовното ми училищно обучение бе осъдително занемарено.
— Да, но сте отраснали на континента, а това е добро училище — отбеляза Грейсмиър и предложи на Маркъс табакерата си с емфие, но той отказа с учтива, нищо незначеща усмивка.
— Говоря пет езика — обясни Джудит. — Имам и добри познания по математика. — Тя хвърли към Маркъс дяволито-съзаклятнически поглед и добави: — Мога да броя отлично, нали?
— Без грешка — призна той, неспособен да устои на веселото предизвикателство. Рядко се случваше Джудит да е в съюз с него и той усети как напрежението му се разсея и гневът в сърцето му отслабна. Джудит нямаше нищо общо с миналото му, освен това очевидно флиртуваше с него и той не биваше да помрачава този рядък момент на разбирателство помежду им.
— Тъкмо размишлявах дали ще успея да те убедя да танцуваш със съпруга си…
Джудит наклони глава и се престори, че размисля.
— О… това е необикновена покана. Като си помисля, че можеш да ме настъпиш…
— Бог да ме пази! Ако смяташ, че съществува и най-малка опасност в това отношение, моментално ще си тръгна.
Грейсмиър, който следеше с интерес разговора им, се почувства излишен.
— Извинете ме — поклони се той и се отдалечи.
Маркъс предложи ръката си на Джудит.
— Хайде да си опитаме късмета, скъпа съпруго.
— Щом настояваш. — Тя сложи ръка на лакътя му. — Но не мога да си представя защо си решил да се измъчваш. И двамата знаем, че танците ти досаждат до смърт.
— Може и да си права — промърмори той, когато заеха местата си в редицата за котильон. — Но твоята компания никога не е досадна.
— Не, само те гневи — засмя се Джудит.
— Освен това ме забавлява, възбужда и задоволява — допълни той с усмивка, която само подчерта силата на думите и чувствения блясък в очите му.
Двамата продължиха напред и се разделиха, за да изпълнят първата фигура. Когато отново се срещнаха, Маркъс отбеляза:
— Изглежда, тази вечер се забавляваш добре.
— Престъпление ли е това? — Джудит вдигна предизвикателно вежди.
Мъжът й поклати глава.
— Моля те, невестулке, прибери сабята в ножницата. Тази вечер не искам да се караме.
— Така ли? — В гласа й звънна разочарование. — Но ние се караме толкова добре!
Танцът отново ги раздели, преди Маркъс да е успял да отговори. Когато Джудит се върна при него, вниманието й бе привлечено от някого или нещо в задната част на залата и тя се разсея.
— Усилията ми да те забавлявам явно не дават резултат — изръмжа той, когато не получи отговор на два поредни въпроса.
— Извинявай. — Въпреки това тя продължи да наднича през рамото му, хапейки замислено долната си устна, а всеки път, когато я докосваше, Маркъс усещаше напрежението в стройното, гъвкаво тяло.
— Какво ти е, Джудит?
Тя поклати глава.
— Нищо. Само… познаваш ли лейди Барет?
— Агнес Барет? Естествено. Тя е съпруга на сър Томас Барет. От много години е част от висшето общество… доколкото си спомням, беше вдовица на някакъв си италиански граф, а миналото лято се омъжи за Барет. — Той вдигна рамене. — Той е старик, измъчван от подагра, но има пари и явно й е предложил сигурно пристанище в бурята. Тя е дяволски красива жена и можеше да направи и по-добра партия.
— Прав си, красива е — промърмори с отсъстващ вид Джудит. После разтърси глава, за да се овладее. — Ще ми кажеш ли най-после защо дойде на бала? За да си сигурен, че съм там, където трябва да бъда?
— Не ме предизвиквай, Джудит.
— Не те предизвиквам, изобщо нямам такова намерение — възрази засегнато тя. — Но е нормално да търся причината, поради която съпругът ми е направил нещо, което не му е в характера.
— Дойдох да те намеря — отговори честно той.
— За да ме надзираваш — заключи с тържествуваща усмивка тя.
— Не слагай в устата ми думи, които не съм изрекъл — изсъска той. — Дойдох да те видя.
— В крайна сметка е все същото. Искал си да се увериш, че няма да направя нещо, което си ми забранил да правя.
— Е, ако някой път ти хрумне да се държиш неприлично, ще си помислиш хубаво дали да го направиш, защото не можеш да си сигурна дали пак няма да се появя внезапно.
Джудит помълча малко, после избухна в смях.
— Май пак се скарахме — отбеляза доволно тя. — Знаех си, че няма да трае дълго.
— Вещица! — Маркъс я изведе бързо от редицата танцуващи.