Себастиян наблюдаваше сестра си с нарастващо подозрение. Със сигурност ставаше дума за наранени принципи.
— Той му е настойник — отговори той. — А ние с теб сме скандална двойка, Джу. Не бива да си го слагаш толкова на сърцето, скъпа сестричке, когато някой разкрива игричките ни и съответно реагира.
— Глупости! — изсъска ядно тя. — Ние не сме по-покварени от другите. Просто не сме лицемери, там е разликата. Принудени сме сами да се грижим да имаме покрив над главите си и хляб на масата и го правим по единствения начин, който познаваме.
Себастиян отиде до масичката и наля коняк в две чашки.
— Ти би могла да печелиш издръжката ни като гувернантка. — Подаде й едната чаша и се ухили на ужасения й израз. — Вече те виждам как стоиш в класната стая и разясняваш на мили момиченца с панделки тънкостите на акварелната живопис и основите на италианския език.
Джудит избухна в смях.
— Знаеш, че не мога! По-скоро ще ги науча да играят карти с високи залози, да пърхат кокетно с мигли и да разказват забавни истории на джентълмените, които са убедили да седнат на игралната маса. Ще ги науча кога е време да се преместят в следващия град, как да намират евтин подслон и слуги, как да изчезват тайно нощем, за да избягат от съдебния изпълнител, как да си шият рокли от парцалчета. Накратко, ще ги науча на всичко, което е необходимо за един успешен маскарад. Както и мен ме научиха.
Докато говореше, смехът в гласа й угасна и Себастиян взе ръката й.
— Ще си отмъстим, Джу.
— За татко. — Тя вдигна чашата си и отпи голяма глътка. — Да, ние с теб ще отмъстим за неправдата, която му сториха.
Себастиян мълчаливо се присъедини към тоста й. Известно време двамата се взираха мълчаливо в празната камина, отдадени на спомените си… спомниха си и наново потвърдиха клетвата си. След малко Джудит остави чашата си на масичката и стана.
— Отивам да си легна. — Целуна брат си по бузата и жестът й напомни нещо, което извика в очите й внезапна решителност. — Мисля, че съм в настроение да си поиграя с огъня, Себастиян.
— За Карингтън ли говориш?
Тя кимна.
— Джентълменът трябва да бъде обезвреден. Той каза, че няма да ни изобличи, но да предположим, че реши да предупреди хората в Лондон да не играят с нас, какво ще правим тогава? Ако успея да го закова… да го забъркам в по-сериозен флирт… сигурно ще престане да се интересува от това, което правиш на игралната маса.
Себастиян огледа замислено сестра си.
— Смяташ ли, че ще се справиш с него?
Беше ли тя равностоен противник на маркиз Карингтън? За момент Джудит отново усети натиска на пръстите му върху ръката си, видя искрите в черните очи, непримиримата линия около устните, енергичната брадичка. Естествено, че можеше да се справи с този светски лъв! Тя знаеше много, беше преживяла много и бе правила неща, които бяха придали на ума й острота, която той не притежаваше.
— Естествено — заяви твърдо тя. — Можеш да ми вярваш, за мен ще е невероятно удовлетворение да го видя в краката си. Както братовчед му стана жертва на кокетството ми, така ще стане жертва и той и това ще го научи да не бъде толкова надменен.
Себастиян все още я гледаше със съмнение.
— Не ми харесва, когато смесваш мотивите. Ние сме по петите на Грейсмиър, Джудит, и не бива да рискуваме.
— Аз няма да рискувам, обещавам ти. Просто искам да покажа на маркиза, че не търпя обиди.
— Но ако събудиш любопитството му, той ще поиска да узнае кон сме и откъде идваме.
Тя вдигна рамене.
— Е, и? Обичайната ни история напълно ще задоволи любопитството му. Ние сме децата на наскоро починал ексцентричен английски джентълмен от уважавано, макар и обедняло семейство, който след трагичната ранна смърт на съпругата си е решил да пътува из континента заедно с отрочетата си.
— А истината е — усмихна се тъжно Себастиян, — че сме деца на разорен земевладелец от Йоркшир, обезнаследен от семейството си, прогонен от Англия поради скандал, завършил със самоубийството на съпругата му, принуден да промени името си и да печели хляба си по игралните маси на континента. — Себастиян говореше равнодушно, но Джудит познаваше брат си и усети болката, която беше и нейна.
— Този нещастник научи децата си на всичко, което знаеше, и те станаха негови помощници и пълномощници от ужасяващо ранна възраст — допълни тихо тя.