— Грейсмиър. Явно снощи си му направила силно впечатление.
Джудит кимна доволно.
— Написал ми е много хубава картичка. А теменужките са възхитителни.
— Смятам, че не бива да приемаш подобни подаръци, Джудит.
Тя се облегна назад и го погледна замислено. Първото впечатление не я беше излъгало — между двамата мъже съществуваше напрежение.
— Говориш по принцип или специално за Грейсмиър?
Маркъс вдигна рамене.
— Какво значение има това?
— За мен има. Напълно нормално е омъжената жена да приема тези дребни доказателства за симпатия.
Без да отговори, Маркъс се обърна към прозореца и се загледа към площада. Група деца играеха на топка в ограденото място под надзора на бавачките си.
— Ти не харесваш Грейсмиър, нали? — Джудит реши, че е по-добре да говори без заобикалки.
— Права си, скъпа, не го харесвам. Искам да знаеш, че при никакви обстоятелства няма да го допусна в дома си.
— Ще позволиш ли да запитам защо? — Тя си играеше нервно с крайчето на завивката, опитвайки се да намери изход от неочакваната плетеница.
— Можеш да питаш, но аз няма да ти дам отговор. Съвсем просто е: не ти позволявам да се сближиш с Грейсмиър. — Гласът му звучеше спокойно, почти равнодушно, но той не смееше да се обърне към нея, а продължаваше да гледа към играещите деца. Всъщност не виждаше децата, а Марта, такава, каквато беше в онази сутрин преди десет години. Стисна юмруци и отново усети хладната сребърна дръжка на камшика за езда в дланта си.
Джудит го наблюдаваше намръщено.
— О, не е толкова просто — заговори с нарастващ гняв тя. — Нямаш право да даваш заповеди, без да ми обясниш причината.
Маркъс се отдели от прозореца.
— Имам право, скъпа, и вече го направих. От теб се очаква да слушаш. — Посочи разпръснатите по леглото писма и смекчи тона си: — Имаш толкова много приятели… какво значение има, че ще отхвърлиш един?
Джудит размишляваше трескаво. Това беше неочаквано усложнение, но беше извънредно важно Грейсмиър да не стане ябълката на раздора между нея и Маркъс. Ако му хвърлеше ръкавицата, Маркъс със сигурност щеше да я вдигне и никой не можеше да предскаже докъде щеше да стигне, за да я държи далече от набелязаната жертва. Не… вместо да реагира с упорство, трябваше да го укроти и да му обещае, каквото искаше. Грейсмиър трябваше да бъде обработен извън обсега на съпруга й.
— Ще ти направя едно предложение — изрече тя весело, сякаш разговорът им тепърва започваше. Маркъс, изненадан от внезапната промяна в тона й, вдигна недоверчиво вежди, но не каза нищо. — Да предположим, че ме беше помолил да ти направя услуга — продължи подчертано делово Джудит, като си играеше с разпилените си къдрици. — Да приемем, че беше казал: скъпа женичке, ще бъдеш ли така добра заради мен да избягваш Грейсмиър като чумата. — Тя вдигна въпросително едната си вежда и огледа затвореното лице и здраво стиснатите устни на мъжа си.
В очите му блесна изненада, непосредствено след нея разбиране и ъглите на устата му се изкривиха в усмивка.
— Приемам предложението, скъпа женичке — отговори любезно той. — И възнамерявам да го направя по-добро. — Отиде в спалнята си и се върна с безформен пакет. Пристъпи към леглото, където Джудит го очакваше, едва скривайки любопитството си.
— Какво е това?
— Подарък — отговори с усмивка Маркъс и внимателно сложи пакета на леглото. — Очаквах подходящ момент да ти го връча и той най-после дойде.
— Подкупваш ме! — извика през смях Джудит и трескаво задърпа шнура. — Безсрамник! Искаш да купиш послушанието ми!
Възхитен от веселата възбуда на Джудит, Маркъс се оживи. Прилича на дете, получило коледен подарък, мина му през главата. Тя беше прекарала детството си в бедност и лишения и сигурно не беше получавала много подаръци. При тази мисъл в сърцето му нахлу необичайна нежност. Радостта на Джудит беше и негова.
— О, Маркъс, прекрасен подарък! — пошепна смаяно тя, когато скъса хартията и извади масивна мраморна дъска за шах. Черните квадрати бяха с цвят на индиго, белите от прозрачна слонова кост. Почти със страхопочитание Джудит отвори кутията с фигурите — тежки, красиво изрязани, от най-фин мрамор. С блеснали очи тя сложи дъската на коленете си и нареди фигурите.
— Не е подкуп — обясни нежно Маркъс. — Просто подарък без каквито и да било условия.
Тя го погледна и се усмихна през сълзи.
— Благодаря ти.
— А сега — продължи той, наведе се и вдигна брадичката й с един пръст, — ще ми направиш ли една особена услуга?