— О, естествено, само трябва да ме попиташ — отговори Джудит с шеговито достойнство.
Фигурите се разхвърчаха на всички страни, когато Маркъс се хвърли с цялата си тежест върху Джудит и я натисна във възглавниците. Докато трескаво развързваше колана на халата, за да усети топлината на кожата му, Джудит се опитваше да успокои съвестта си с мисълта, че в крайна сметка Маркъс също ще спечели от техния план да унищожат Грейсмиър.
12
— Е, как мислиш, Джудит? Би ли могла да ни научиш?
Корнелия се приведе напред и тънкокракият стол се наклони опасно под тежестта й. Търсейки опора, тя се залови за масичката, която също се разлюля.
Джудит автоматично протегна ръка, за да задържи масичката.
— Наистина ли искате да направя от вас играчи? — Гласът й завибрира от смях, когато си ги представи на игралната маса.
— Идеята е първокласна — закима въодушевено Изабел след голяма глътка ратафия. — Всички имаме парични проблеми. Сали заради Джереми, Корнелия трябва да плаща издръжката на майка си от собствените си средства, а що се отнася до мен… — Устните й се изкривиха, по лицето й пробяга сянка на отвращение. — Хенри ми дава пари, сякаш ми оказва огромно благоволение, и то само когато съм го помолила поне три пъти. Затова отлагам молбите си до последно. Мразя да ме подлага на такова унижение.
— Мога да ви науча на някои номера — заговори замислено Джудит. — Техниката на картите… стратегии на залагане… такива неща. Но за да имате успех, ви е необходим кураж и известно… природно дарование.
— Не мога да си представя, че съм по-малко талантлива от Джереми — рече Сали и се изкиска зад вдигната ръка. — Той играе на зарове, а това не е игра, от която се печели.
— Права си — кимна мъдро Джудит. — Или поне не може да се разчита на късмет. Играта на зарове е несигурно занимание. По-добре да се играе макао, пикет или вист — макар че залозите не винаги са достатъчно високи, за да задоволят потребностите ни. Това са единствените игри, които играем не за развлечение, а за да спечелим пари.
— Не ми се вярва, че имам достатъчно кураж, за да вляза в игрален салон — промълви плахо Сали. — Ако Джак узнае… — Тя потрепери и обясни: — Ще ме заточи в провинцията до края на живота ми заедно с децата. — Погледна етърва си над ръба на чашата с шери и добави: — Маркъс със сигурност ще подкрепи това решение.
— Джак винаги следва съветите на брат си — промърмори ядно Джудит. — Маркъс въздейства по този начин на всичките си роднини.
— Какво се случи, когато ти даде рубините? Съвсем забравих да те разпитам. Бях толкова облекчена, когато ги връчих на Джак, че не ми се искаше изобщо да ги погледна.
Джудит се изкиска развеселено.
— О, аз, разбира се, се учудих безкрайно. Показах се възхитена от великолепния накит, но в края на краищата обясних на Маркъс, че камъните подхождат много повече на теб, отколкото на мен, затова е най-добре да ти ги върне.
— Господи, Джудит, наистина ли си му казала това? — извика Сали и очите й се разшириха. Другите три жени избухнаха в смях.
— Разбира се — отговори гордо Джудит. — Ходът ми беше блестящ, нали? — Тя сведе глава и обясни доста по-тихо: — Естествено той отказа. Заяви ми, че не било редно, или нещо от този род.
— Нали не е нужно да играем непременно в салоните, за да спечелим малко пари? — Изабел се върна към най-важния въпрос.
— Разбира се, че не е нужно — отговори Джудит. — На всички балове и соарета се играят карти, понякога с доста високи залози. Там също можете да спечелите добри пари. Въпреки това ме възмущава, че жени нямат право да влизат в „Уайтс“ или в „Брукс“. — Лицето й помрачня. — Знаете ли, че там залозите започват от петдесет гвинеи? — В гласа й прозвуча копнеж.
— Е, ще ни научиш ли? — попита настойчиво Корнелия.
— Разбира се — засмя се Джудит. — С най-голямо удоволствие. Ще организирам училище по игра на карти. — Тя напълни чашата си. — Вдигам тост, скъпи приятелки: за финансово независимата жена!
Салонът се огласи от женски смях. В този миг вратата се отвори и на прага застана Чарли.
— О, Джудит, моля за извинение. — Младежът се огледа колебливо. — Не исках да ви преча.
Джудит видя потиснатото му лице, бялата линия около устата и веднага протегна ръце към него.
— Естествено, че не ни пречиш, Чарли. Влез, какво чакаш? Нали познаваш дамите?
— Как си, Чарли? — Сали го поздрави с майчинска усмивка и потупа мястото до себе си. Младежът се отпусна с въздишка на дивана и се загледа мрачно в далечината. Джудит му наля чаша шери.
— Идваш от кабинета на Маркъс, нали? — попита съчувствено тя.
Чарли грабна чашата и глътна съдържанието на един дъх.