— Чувствам се, сякаш са ми одрали кожата на живо — промърмори той.
Сали потрепери и хвърли многозначителен поглед към Джудит, която критично вдигна вежди.
— Вчера Маркъс ми каза, че знае за дълговете ти на карти.
— В Нюмаркет се включих в една съвсем сигурна сделка… — започна засегнато Чарли.
— И накрая се оказа, че е измама — прекъсна го остро Джудит. Добре позната история.
Въпреки това Чарли поклати глава.
— Проклетият кон финишира последен. Просто не повярвах на очите си!
— Никога не разчитай на конете, Чарли. Запомни от мен: те са ненадеждни. — Джудит се облегна назад и отпи глътка шери. Не можеше да разбере как някои хора залагаха цялото си имущество на един кон, след като не можеха да го контролират.
— Заложих и последната си риза — кимна нещастно Чарли. — В последно време непрекъснато губя на карти, но бях убеден, че Мери Дансър ще ми помогне да се отърва от паричните затруднения. — Той опря лакти на коленете си, преплете ръце и дръпна пръстите си, докато кокалчетата изпукаха.
Джудит се намръщи. Знаеше, че щом навърши пълнолетие, Чарли ще получи кралско наследство.
— Маркъс сигурно не е отказал да ти даде необходимата сума, за да погасиш дълговете си. Все пак това са дългове на честта.
Ами ако беше отказал? Каква ужасна мисъл!
Чарли втренчи нещастен поглед в шарките на килима.
— След като ме направи на пух и прах, заяви, че ще ми даде аванс срещу издръжката ми за следващото тримесечие. Това означава, че през следващите три месеца трябва да живея от въздух и вода, но поне няма да се наложи да изляза от клубовете си. — г Той се изсмя горчиво. — Хубава утеха. Парите, които ми остават, няма да стигнат дори за ядене. Когато му казах, че ще умра от глад, той заяви, че бих могъл да отида в Беркшайър и да поработя в имението. Така нямало да похарча нито пенс.
— Имам чувството, че съпругите и непълнолетните младежи имат много общи черти — отбеляза Джудит и кимна мъдро.
— Какво искаш да кажеш?
— И съпругите, и непълнолетните младежи са зависими от друг човек — обясни мрачно тя.
— Но непълнолетният младеж поне има надежда, защото един ден ще получи наследството си — намеси се Корнелия.
— Защо никога не разбирам дали се шегувате или говорите сериозно? — попита с въздишка Чарли.
— Хайде, отгатни — усмихна се Джудит.
Чарли скочи и се заразхожда неспокойно по салона.
— Един мъж трябва да играе, за бога!
— Може би си прав, но това не означава, че трябва да играе лошо като теб — възрази с брутална откритост Джудит. — Май е най-добре да се присъединиш към нашето училище.
Любопитството веднага победи обидата.
— Какво училище?
Джудит му разказа какво планираха и докато говореше, следеше с едва прикривано веселие изражението на лицето му.
— Велики боже! — изохка Чарли. — Не говориш сериозно, нали? Каква скандална идея!
— Разбира се, че говори сериозно — подкрепи я Изабел и стана от мястото си. — Ние също сме сериозни и сме решени да се справим, за да си осигурим известна финансова стабилност. — Тя сложи дантелените си ръкавици и кимна на домакинята. — Трябва да вървя. Джудит. Срещата ни беше наистина вдъхновяваща. Искаш ли да те откарам до Маунт Стрийт, Корнелия? — Шумолейки с муселинените си поли, тя се оправи към вратата.
— Благодаря. — Корнелия стана бързо, но шалът се заплете в краката й и тя падна обратно в креслото. — Майчице!
Грегсън възвести за Себастиян точно когато Джудит и Изабел се бяха навели да освободят Корнелия от дългия й шал.
— О, Себастиян! Не те очаквах тази сутрин — посрещна го зарадвано Джудит и се изправи.
— А трябваше. Нали съм твой пълномощник!
— Какво, за бога, искаш да кажеш? — попита слисано Джудит.
Себастиян се ухили.
— Дано не се окаже, че съм купил напразно конете на Грантъм. Готов съм да се закълна, че ти ме помоли да…
— О, Себастиян, наистина ли ги купи? — Засияла, Джудит целуна брат си. — Просто не очаквах, че ще стане толкова бързо.
— Всичко е уредено. — Очевидно беше много доволен от себе си. — Току-що приключих сделката. Стъфингтън и Брайтън също бяха много заинтересовани.
— Ти си дяволски сръчен, братле — похвали го тя. — Къде са сега?
— За начало ги подслоних при моя впряг. Не бях съвсем сигурен кога ще пожелаеш да се представиш пред Карингтън.
Джудит кимна признателно.
— Прав си — промърмори тя. — Трябва много внимателно да обмисля първата си поява.
— За какво става дума, Джудит? — попита с интерес Сали, докато връзваше панделките на шапката си.
— Току-що станах собственица на висока спортна двуколка с два великолепни кафяви коня — възвести гордо Джудит. — Себастиян ги е купил за мен.