Агнес се засмя и докосна устата му с върха на пръста си.
— О, скъпи, нима си решил да я прелъстиш? Не, нямам възражения, дори напротив. Ще се наслаждавам на всяка минута. — Тя се изсмя отново с дълбок, дрезгав, чувствен смях. — Ела при мен, любими. Чакам те цяла вечност.
Грейсмиър се направи, че не е чул молбата й, и остана до леглото, загледан в лицето й. В очите му святкаше жестокост, равна на нейната. Той знаеше колко чувствена възбуда доставяше на Агнес перспективата да нарани някого. Нощта обещаваше да бъде дълга и вълнуваща. Грейсмиър се отпусна бавно на леглото и се наведе над нея.
— Трябва обаче да внимаваш флиртът с лейди Карингтън да не намали шансовете ти пред малката Мортън — предупреди го Агнес, докато милваше гърба му. — Тридесетте хиляди фунта не са за пренебрегване, скъпи.
— Права си — кимна сериозно той. — Особено след като и двамата имаме толкова скъпи вкусове. — Той плъзна език по устните й. — Изключително скъпи вкусове, миля моя, при това съвършено съгласувани помежду ни.
Джудит посегна към фино изработената фигура и я помилва нежно, преди да я премести на четири полета от дамата. Като видя изненадата на Маркъс, се засмя предизвикателно. Това не беше обичайното начало на играта. Джудит обви с ръце вдигнатите си колене и се наслади на топлината на огъня върху дясната си буза.
— Какво означава това, по дяволите? — поиска да узнае Маркъс.
— Ако ми отговориш със същия ход, ще играем дамски гамбит. Това начало не се среща често, но обещава много интересна игра.
— Ами ако не го направя?
— Трябва, наистина. Това е логичен ход за черните.
Маркъс протегна крака и се облегна на ниското столче. Двамата седяха на пода — Маркъс само по риза и панталон до коленете. Жакетът, вратовръзката, чорапите и обувките му бяха разпръснати в стаята.
— През следващия половин час ще спечелиш и ризата, и панталона ми — предрече мрачно той.
Джудит се изкиска доволно.
— Каква примамлива перспектива!
— Нали няма да се разсърдиш, ако ти кажа, че намирам залозите за неправилно разпределени? През последните два часа ти загуби само една игла за коса и обувките си.
— Е, ако искаш, ще ти дам предимство, като извадя коня си от играта. — Тя вдигна фигурата от дъската.
— Не забравяй гордостта ми! — изръмжа той. — Ти си дяволски добра на шах, Джудит.
— Но печалбата ми доставя удоволствие — обясни засмяно тя.
— Ще ти достави повече удоволствие, ако аз не съм единственият, който сваля дрехите си. — Той премести една пешка четири полета напред. — Ето. И сега какво?
— Ако искаш, ще играем пикет. Може би два часа шах са достатъчни. — Тя вдигна една от фигурите и я поднесе срещу светлината. Бледият мрамор пламна и фините цветни ивици във вътрешността му заблещукаха. — Прекрасни са. Просто не знам как да ти благодаря.
— Защо не започнеш да губиш фигури и дрехи? — предложи с надежда той.
— Трудно ми е да губя на шах. По-добре да играем пикет.
— Момент, момент! Да не искаш да кажеш, че ще загубиш нарочно, за да възстановиш мъжката ми гордост?
— Ако трябва… — Тя му се усмихна изкусително.
— Какво да прави мъжът със съпруга, която не му оставя и капчица самочувствие? — Маркъс се наведе, хвана я за раменете и я притегли в скута си.
— Може да поиграе с нея на пикет. — Тя очерта линията на устните му с върха на палеца си. — Иначе никога няма да съблека роклята си.
Известно време той не каза нищо, само наблюдаваше засмяното й лице, съвършената уста, тлеещия в златно-кафявите очи огън.
— Не играя пикет толкова добре, колкото шах — обясни сериозно тя. — А ти си много сръчен на карти.
— Въпреки това се съмнявам, че имам твоя опит, уважаема съпруго.
— Може би не — призна тя, — но нуждата прави човека изобретателен. — Тъмна сянка се появи в очите й.
— Разкажи ми за баща си. — Молбата дойде без съзнателно решение, но прозвуча съвсем естествено в тази обстановка.
Джудит рядко прекарваше вечерите си вкъщи, но тази вечер след като се нахраниха, Маркъс я намери в библиотеката. Тя му обясни, че си търсела книга да почете в леглото. Била уморена и нямала намерение да посети приема на семейство Денхолм. От този момент нататък нещата се развиха непринудено. И сега интимното настроение на вечерта, съскането на пламъците в камината и чувственото удоволствие, което двамата си доставяха, направиха съвсем естествено и едновременно с това неизбежно желанието на Маркъс да проникне в области, които двамата обикновено не споменаваха никога.