Лейди Мортън отново се усмихна пресметливо и в погледа, който хвърли към дъщеря си и Себастиян, светна самодоволство. Семейството, имало честта да се сроди с маркиз Карингтън, беше достатъчно добро и за Мортънови.
— Надявам се, че в някой от следващите дни вие и брат ви ще ни окажете честта да вечеряте с нас — усмихна се доволно майката. — И лорд Карингтън, разбира се, ако одобрява прости удоволствия като вечеря в кръга на семейството.
— Много ще се радваме — отговори Джудит с общоприетата формула на учтивост.
Разговорът им бе прекъснат от появата на нова посетителка. В стаята влезе с шумолящи поли лейди Агнес Барет. Тя поздрави сърдечно домакинята, наведе се и я целуна с непринудеността на интимна приятелка. После прегърна изчервената Хариет, стисна ръката на Джудит със скована официалност и се усмихна приятелски на Себастиян, който й целуна ръка и й направи очарователен комплимент за тоалета. Агнес носеше късо жакетче от зелена коприна с тънка панделка на врата и шапка от тъмнозелена коприна, украсена с бронзирано перо. Въздействието беше зашеметяващо. Джудит беше достатъчно честна да признае, че е изпитала завист, но веднага си каза, че е напълно доволна от собствения си костюм за езда от турскосин памук, украсен със сребърни ширити.
— Ей сега ще дойде и Грейсмиър, Летисия. Знам, че ще се радваш да го приемеш. — Агнес седна на ниското столче до шезлонга на лейди Летисия. — Той толкова харесва Хариет, та просто не можах да го убедя, че милото момиче не си е навлякло някоя настинка, докато се разхождахме вчера в парка. Вятърът беше доста силен и Грейсмиър реши, че Хариет е много тънко облечена за такова време. Естествено аз му обясних, че нито една млада дама, която държи на себе си, не би се увила в нещо по-дебело от къса пелеринка… глупавата суетност на младостта! — Тя се изсмя звънко и помилва ръката на Хариет. — Толкова красиво дете!
— Сигурна съм, че лорд Грейсмиър е много загрижен за Хариет, Агнес — отговори Летисия и поднесе към носа си шишенце с ароматни соли.
— Лорд Грейсмиър, милейди.
Графът влезе в салона още преди икономът да е завършил изречението.
— Лейди Мортън… мис Мортън. Много се надявам, че не сте настинали. — Той се поклони изящно. — Бях убеден, че ще ми се накарате, скъпа лейди Мортън, задето съм изложил дъщеря ви на студения есенен вятър.
— Хариет е здрава и се чувства добре, лорд Грейсмиър — отговори майката. — Много мило от ваша страна, че идвате да се осведомите.
— О, Грейсмиър има ясно изразена слабост към Хариет — повтори Агнес. Тя се усмихна на мъжа до себе си и Джудит веднага усети собственическия характер на тази усмивка. Грейсмиър леко повдигна вежди и този жест разкри пред Джудит цял един свят на интимно общуване. Тя разбра, че Бърнард Мелвил и Агнес Барет са любовници. Но щом двамата имаха връзка, защо Агнес поощряваше всячески познанството му с Хариет?
— Дейвънпорт, чух, че сте купили впряга на Грантъм. — Забележката на Грейсмиър отклони разговора и размишленията на Джудит в друга посока. — Изпреварихте всички ни. Вие сте щастливец.
— О, конете са собственост на сестра ми — отговори небрежно Себастиян. — Аз само имах поръчение да ги купя за нея.
— Велики боже, лейди Карингтън, нима ще управлявате висока двуколка? — Грейсмиър изглеждаше истински изненадан.
— Тази сутрин за пръв път излязох с новата си кола — отговори гордо Джудит. — Коларят я достави едва вчера следобед и реших да я изпробвам.
— Е, как се чувствате?
— Фантастично! Конете са отлични.
— Ще предизвикате завистта на всички дами в Лондон, мадам — засмя се Грейсмиър. — Познавам поне трима мъже, които бяха хвърлили око на конете още откакто Грантъм ги показа за първи път в града.
— Много бързо сте реагирали, лейди Карингтън — каза Агнес. — Честно казано, новината ме изненадва. Не мога да си представя как лорд Карингтън е одобрил това необикновено средство за придвижване. Винаги съм смятала, че съпругът ви е консервативна личност.
Джудит се усмихна тайнствено. Консервативният й съпруг още не беше видял жена си да управлява високата двуколка. Тя пристъпи към прозореца и погледна надолу към улицата, където един слуга на семейство Мортън разхождаше конете й, за да не настинат. Пред кучешката колибка беше коленичило дрипаво хлапе и търсеше нещо за ядене. През разкъсаните ръкави на мръсното му палто се подаваха остри лакти. Очевидно беше дошло да претърси боклука на улицата на богатите за нещо полезно.