Себастиян поклати глава.
— Тази истина е твърде брутална за чувствителните уши на господата от аристокрацията, сестричке, те не знаят как да реагират.
— Точно така — кимна Джудит. — Не се притеснявай, Себастиян, Карингтън няма да научи истинската ни история. Ще измисля някакво безобидно обяснение за съмнителните ни прояви тази вечер. Ще се постараем да играем по-добре, за да не забелязва измамата, а ако успея да го омагьосам, ще престане да ни следи, сигурна съм.
— Още не съм срещал мъж, който да не се хване в мрежите ти, когато си решила да го завладееш — кимна с усмивка Себастиян. — За мен е удоволствие да наблюдавам игричките ти.
— Почакай, докато стигнем до Грейсмиър, да видиш как ще разгърна чара си — отвърна сестра му и му прати въздушна целувка. — Това ще бъде върховно удоволствие, гарантирам ти.
Тя влезе в спалнята си, също така вехта и мръсна като дневната. Слугинчето на хазаина изпълняваше задълженията си немарливо, но братът и сестрата живееха в такива помещения, откак се помнеха, и бяха свикнали да виждат само онова, което искаха.
Джудит се съблече, пъхна се в леглото и вдигна замислен поглед към избледнелия балдахин. Грейсмиър беше в Лондон. Трябваха им поне двайсет хиляди фунта, за да си наемат квартира в някой от почтените квартали на столицата. Трябваше да плащат на слуги, да купят карета и коне. И двамата имаха нужда от нови, елегантни тоалети и от достатъчно джобни пари, за да създадат илюзията за добър доход. Играта на карти щеше да покрива всекидневните им разходи, но трябваше да се движат в изисканите среди. Хазартните игри с високи залози бяха обичайно занимание в обществото, играеха и мъжете, и жените, но никой не биваше да създава впечатлението, че печалбата е основната цел в живота му.
Когато дойдеше времето да нанесат последния удар, щяха да приложат отдавна замисления двоен номер. Той беше опасен и много мощен инструмент, затова бяха решили да прибягнат до него в последния стадий на плана.
Джордж Дейвънпорт нямаше представа от измамни трикове. Той беше научил децата си да разчитат на разума и сръчността си на игралната маса, но имаше време, когато нямаха пари дори за хляб… дни, понякога и седмици, когато баща им се оттегляше в тъмния свят на душата си и парите за храна и отопление, дори за подслон бързо свършваха. Тогава Джудит и брат й се бяха научили да се оправят сами.
Тази вечер приложиха изпитания стар метод, но Джудит очевидно бе допуснала някаква грешка, щом маркизът я бе забелязал. Маркъс Девлин, маркиз Карингтън. Бърнард Мелвил, трети граф Грейсмиър. Военната й хитрост спрямо единия трябваше да послужи на плановете й за другия. Себастиян беше прав, тя не биваше да смесва мотивите. Сега трябваше да съсредоточи всичките си сили в омагьосването на маркиза, за да си осигури мълчанието му. Удовлетворението, което щеше да изпита от подчиняването му, беше чисто лично и второстепенно удоволствие. Нищо и никой не биваше да застраши големия им план… движещата сила на живота, който водеха Джудит и Себастиян Дейвънпорт.
2
— Скъпи Бърнард, как ще издържа цели два месеца без теб? — Агнес Барет въздъхна, протегна голия си крак и огледа с доволна усмивка добре оформения прасец и изящното стъпало. Ощипа се няколко пъти с палец и показалец и задоволството й нарасна: плътта й беше твърда и стегната като на младо момиче.
— Съпругът ти има право на меден месец, скъпа. — Лорд Грейсмиър наблюдаваше любовницата си със снизходителна усмивка, в която се примесваше желание. Суетата на Агнес беше една от малкото й слабости — по-точно единствената, но тя без съмнение имаше право да е суетна. На четиридесет и три е по-красива, отколкото беше на двайсет, каза си той. Кестенявата й коса беше блестяща както винаги, златно-кафявите очи светеха, кожата беше гладка и безупречна, фигурата — стройна и елегантна. Нямаше жена, която може да се мери с нея, а Бърнард Мелвил познаваше много жени. Въпреки това Агнес беше единствената, на която държеше. Тя беше неотменна част от живота му, както той — от нейния.
— Ах, Томас! — При споменаването на досадния съпруг Агнес направи пренебрежителен жест. — Пак страда от пристъп на подагра, как е възможно това? Не търпи да се доближават на по-малко от два метра до левия му крак, а това означава, че обичайните дейности по време на медения месец са силно ограничени. — Тя посегна към чашата вино на масичката до леглото и отпи голяма глътка, след което хвърли изпитателен поглед към любовника си.
— Да не би да се оплакваш? — попита развеселено Бърнард. — Бях останал с впечатлението, че си ужасена от перспективата да изпълняваш брачните си задължения към мъж, който е доста по-възрастен от теб.