Щом слязоха на улицата, Джудит пое дълбоко дъх и се наслади на свежия, хладен утринен бриз.
— Какво ти е? — попита без заобикалки Себастиян.
— Ей сега ще ти кажа. — Тя намери в чантичката си монета от шест пенса и отиде при детето в канавката. Момченцето я погледна страхливо и се сви на кълбо. Носът му течеше сигурно от доста време, ако се съдеше по засъхналите корички по цялото му лице. Когато Джудит наближи, детето сви глава и вдигна ръка, сякаш за да се предпази от удар.
— Няма да ти сторя зло — заговори меко тя. — Ето, вземи това. — И му подаде монетата. Малкият се взря като замаян в блестящата пара в ръката й, ала в следващия миг я сграбчи с мръсните си пръстчета и хукна да бяга, сякаш го гонеше цяла орда хора, крещящи „Дръжте крадеца!“
— Бедничкият — отбеляза Себастиян, когато Джудит се върна при него. — Питам се само докъде ще стигне, преди някой по-голям и силен да му отнеме парите. — Той помогна на Джудит да се качи на капрата, която се намираше доста високо над гърбовете на конете. Джудит тъжно вдигна рамене.
— Вероятно някой ден ще открадне парче хляб и ще го обесят в Нюгейт. Ние сме в състояние да победим Наполеон с много шум и гняв, вложихме много пари в кампанията и жертвахме живота на хиляди млади мъже, за да го победим. Но кой знае защо не сме в състояние да се погрижим всички деца да имат достатъчно за ядене. Или поне да променим наказателното право, според което дете, откраднало парче хляб, за да не умре от глад, се осъжда на обесване. Наполеон поне промени законите в своята империя.
Себастиян беше свикнал с тирадите на сестра си срещу несправедливостта на света и не каза нищо.
— Ще ми кажеш ли какво стана между теб и Грейсмиър? — попита той.
— Невероятна бъркотия — отговори възбудено Джудит, взе юздите и заповяда на слугата да пусне конете. Леко изплющяване с камшика беше достатъчно и жребците препуснаха в жив тръс надолу по улицата.
Джудит изчака, докато влязоха в Хайд парк, и разказа на брат си какво беше узнала от Грейсмиър. Себастиян я изслуша мълчаливо, клатейки смаяно глава. Бъркотията беше наистина невероятна.
— Значи Карингтън ти е разказал за разваления си годеж?
— Да, още преди да се оженим. Но не ми каза кой е бил ловецът на зестри, а аз не го попитах. Велики боже, тогава изобщо не помислих, че може да е Грейсмиър!
— От всички проклети случайности… — изръмжа Себастиян. — Тук има някаква магия: Грейсмиър се появява във всички моменти от живота ни.
— С какво удоволствие бих му забила нож между ребрата — изрече мрачно Джудит и за момент отпусна юздите. Това беше достатъчно конете да се хвърлят устремно напред.
Себастиян проследи критично как сестра му отново си възвърна контрола над двойката жребци.
— Опитай се да се овладееш — укори я той. — Сигурен съм, че можем да осъществим плана си и без да прибягваме до убийство. Грейсмиър заслужава много по-страшна съдба.
Джудит се усмихна с мрачна решителност.
— Моята стратегия е ясна. Ще го забъркам в комплот, за да ядосам Маркъс. Грейсмиър ме смята за глупава гъска, която се бунтува срещу властния си съпруг, и съм убедена, че идеята да пофлиртува със съпругата на мъжа, на когото вече е отнел една жена, много го забавлява.
— Играеш си с огъня, момиче — произнесе предупредително Себастиян.
— Ще бъда предпазлива — отговори със спокойна увереност тя, докато отговаряше с кимане на поздравите на група армейски офицери, които разговаряха пред входа на манежа. Високата двуколка с впряг великолепни жребци и младата дама, която ги управляваше, привличаха вниманието на всички минувачи, както установи със задоволство Джудит.
Себастиян също го забеляза.
— Обзалагам се с теб, че само след седмица високата двуколка ще е най-модното превозно средство в Лондон — пошепна й развеселено той. — Всяка жена, която си въобразява, че може да управлява двойка коне, ще иска да се сдобие с такава кола.
— Маркъс, разбира се, ще е категорично против — отвърна замислено Джудит.
— За съжаление моментът, в който трябва да го убедиш в противното, дойде. — Себастиян посочи към тротоара, където стоеше лорд Карингтън с двама приятели.
— Ах… — прошепна само Джудит.
15
Пръв ги забеляза Питър Уелби.
— По дяволите, Карингтън, това не е ли лейди Карингтън?
— Тази жена умее да се оправя с юздите — отбеляза възхитено Франсис Талент. — Никога досега не бях виждал жена да управлява висока двуколка. И то с двойка расови коне!
Маркъс проследи как двуколката се приближаваше с бързо темпо. Джудит очевидно се чувстваше много удобно върху опасно люлеещата се седалка, камшикът й беше под безупречен ъгъл. Себастиян също оставяше впечатлението, че му е приятно да седи до сестра си. Какво, по дяволите, си въобразява, та е разрешил на жена ми да се държи по този начин на публично място? — запита се гневно лордът. За една жена беше връх на вулгарността да управлява спортна карета. Но може би Дейвънпортови не го знаеха. Все пак двамата бях израснали без училищно образование и подходящо възпитание. След тези размишления Маркъс вече беше склонен в случай на съмнение да реши в тяхна полза.