— Дано не забравя да му изкажа благодарността си. — Хапливата забележка бе произнесена със същия студен тон. — Но сега говорим за теб, скъпа моя. Ако брат ти не пожелае да вземе конете, още утре ще ги изпратя в кланицата на Татърсел. — Той й обърна гръб, сякаш темата беше приключена.
— Не! Няма да позволя това!
— Нямаш друг избор, скъпа съпруго.
— О, разбира се, че имам! Ще откарам конете в обора на брат си и ще излизам с тях винаги когато ми се доще.
Ръкавицата беше хвърлена. Маркъс застана пред Джудит и около устата му се очерта тънка бяла линия.
— За бога, Джудит, ще трябва да те науча, че винаги изпълнявам онова, което казвам.
— Ако вдигнеш ръка срещу мен, ще те застрелям, кълна се в бога!
Джудит скочи и блъсна с коляно ниската масичка. Тя се преобърна и шахматните фигури се разхвърчаха на всички страни. Масивната мраморна дъска падна право върху стъпалата на Маркъс. Той изрева от болка и заподскача на един крак.
— Господи, какво направих! — изплака Джудит и моментално забрави гнева си. — Не исках да ти причиня болка!
— Не, само искаше да ме застреляш — изръмжа Маркъс и разтри удареното си стъпало. — Решавай, жено!
— Знаеш, че никога не бих направила такова нещо — отговори тя, кършейки ръце. — Лошо ли си ранен?
— Ужасно. — Той стъпи предпазливо на килима и премести тежестта върху ранения крак.
— Много съжалявам, наистина — извини се съкрушено Джудит. — Но ти ме разгневи ужасно. Не го направих нарочно.
— Само господ знае колко болка ще причиниш, ако го направиш нарочно. — Той я погледна и очите му се присвиха. Копринената панделка на шията й се беше развързала и разкриваше разкошната кремавобяла закръгленост на гърдите й, които се вдигаха и спускаха бързо под напора на силните емоции от последния половин час. В златните й очи светеше страх и остатък от гнева, устните й бяха леко отворени.
— Мисля — заговори провлечено Маркъс, — че трябва да прекараш остатъка от днешния ни спор легнала по гръб. Така ще се чувствам по-сигурен. — Посегна през преобърнатата масичка, хвана Джудит за раменете и я вдигна във въздуха.
— Какво правиш, по дяволите? — Джудит зарита с крака, но той я задържа без усилия.
— А ти как мислиш? — Той я пусна на пода, ръцете му се плъзнаха към талията й и в абаносовите очи светна коварна искра.
— Не! — Джудит извърна глава настрана точно когато устата му се приготви да завладее нейната. — Няма да ти позволя да ме любиш, когато се караме.
Като не можа да стигне до устните й, устата му намери чувствителното място зад ухото. Езикът му се стрелна напред и Джудит се замята отчаяно, когато горещото, влажно връхче започна да милва ушната мида.
— Не съм те молил за разрешение — пошепна в ухото й той.
— По дяволите, Маркъс, не! Ти не искаш това. — Тя се опита да го отблъсне с ръце и се отбраняваше с всички сили срещу безмилостната му хватка.
— Остави аз да вземам решенията. — Той я избута назад, докато коленете й се опряха в ръба на леглото. Джудит падна по гръб върху завивката, размаха безпомощно ръце и се заизвива в бруталната прегръдка на мъжа си, докато бълваше проклятия на всички езици, които знаеше.
Умелите му пръсти бързо развързаха тесния копринен колан на кръста й. След това Маркъс хвана ръцете й и ги вдигна над главата. Погледна в зачервеното й лице и прочете в очите й неканеното желание, което се бореше с решението й да не отстъпва.
Той уви копринения колан около китките й и го стегна здраво. Джудит отметна глава назад и извика задъхано, едновременно гневна и възбудена, когато той привърза колана за стълба от черешово дърво над главата й.
— Готово — заяви спокойно Маркъс. — Сега можеш да воюваш с мен с острия си език, невестулке, но не и с ръцете си. Готов съм да се обзаложа на двайсет гвинеи, че без проблеми ще те победя със същото оръжие.
Джудит моментално престана да се бори.
— Двайсет гвинеи?
Вместо отговор Маркъс отвори неглижето й. Наведе глава и плъзна език между гърдите и по корема й.
— Искаш ли да ги увелича на петдесет?
Той разтвори бедрата й и ги помилва с горещите си длани. Топлият му дъх помилва интимните й части и всеки полъх беше обещание.
Джудит загуби интерес към сблъсъка им.
— Не съм чак толкова глупава, че да се откажа от такава възможност за печалба — отговори с пресекващ глас тя и се отдаде изцяло на нежните, възбуждащи милувки на устните и езика му.
Трябваше да послушам Себастиян, каза си Маркъс, докато се наслаждаваше на страстта, която предизвикваше у Джудит. Прекият сблъсък беше сурова и уморителна тактика, осъдена на провал. Да победи съпругата си с чувствен екстаз — този метод обещаваше много повече шансове да вземе надмощие.