Тихите й сладостни въздишки се извисиха в кресчендо, бедрата й се вцепениха, спиралата на изпепеляващата страст се заби дълбоко в долната част на тялото й. Тя нададе вик, който внезапно пресекна, изви се като силно опъната струна и пропадна в замайващата, бездънна пропаст на екстаза. Отпусна се във възглавниците, цялата в пот и задъхана.
Маркъс се плъзна нагоре по тялото й, сложи нежна целувка върху устата й, мина с устни по затворените й клепачи и тя отвори очи, за да го дари със замаяна усмивка.
— Ти правиш чудеса, скъпи.
— Това е само един от скромните ми таланти — заяви той, самодоволно ухилен, и се опря на лакът, за да свали по-лесно панталона си. След това посегна над главата на Джудит и отвърза копринения колан, с който бяха стегнати китките й. — Мисля, че те опитомих достатъчно, за да освободя ръцете ти. Ще имаш нужда от тях за следващото действие.
— Възможно е — промърмори Джудит, посегна и обхвана задника му, когато той проникна в нея. — О, чувството е наистина прекрасно!
Маркъс въздъхна в знак на съгласие и се раздвижи в постепенно засилващ се ритъм напред и назад, докато топлата й плът го обхвана като милувка.
— Понякога — промърмори той, — понякога си мисля, че си била създадена, за да ме приемеш, а аз съм бил създаден, за да прониквам в теб.
— Само понякога ли го мислиш? — Тя се засмя тържествуващо и в очите й блесна радост. Стегна крака и се отдаде на насладата да усеща тялото му в своето. Потъна в блясъка на очите му и се понесе по вълните на насладата, която си доставяха един на друг. Вдигна хълбоци, за да го приеме още по-дълбоко в себе си, и въздъхна.
— О, Джудит, не прави повече такива движения, освен ако не си готова да се слееш с мен.
— Готова съм — прошепна задъхано тя.
Джудит целуна сухите му устни и ръцете й се плъзнаха коварно по корема му. Мускулите му затрептяха под милувката на дланите й и той се притисна силно към нея. Блажените им въздишки се смесиха и завършиха с първично ликуване. Тялото му падна тежко върху нейното и двамата станаха едно.
После дълго лежаха в дълбоко, доволно мълчание, без да се отделят един от друг, докато накрая Джудит се раздвижи. Краката й все още обвиваха хълбоците му, ръцете й бяха разперени, както ги беше отпуснала след зашеметяващия връх на насладата.
— Много ли те натискам? — попита Маркъс и се претърколи настрана. Опря се на лакът, погледна я и неволно се засмя на безсрамната й поза.
— Много ми е приятно. — Тя отвори лениво очи.
— Впрочем — продължи той и бавно плъзна пръст във вдлъбнатинката между гърдите й, — за да изясним дълго обсъждания въпрос за двуколката ти…
Джудит блъсна ръката му, седна в леглото, вдигна крака към гърдите си и го погледна втренчено.
— Сега искам да ме изслушаш — изрече спокойно тя. — Ти си един стар консерватор, Маркъс Девлин… не, моля те, не ме прекъсвай. Кажи ми, поне веднъж поставяла ли съм те в неудобно положение, откакто съм твоя съпруга?
— Не си спомням такъв случай — призна той. — И по-добре не го прави никога.
Джудит го плесна леко по коляното.
— Нямам и намерение. Искам да наложа нова мода, не разбираш ли? Нямам желание да участвам в надбягванията в Епсъм или да препускам в луд галоп по пощенското шосе между Лондон и Брайтън, естествено, че не. Ще правя само обичайното… признавам, изглежда доста дръзко, но само почакай. Обзалагам се, че само след седмица по алеите на парка ще се движат поне още десет жени във високи двуколки. А ти ще се гордееш, че нито една от тях не може да се мери с моя стил и моите способности.
— Какво високо самочувствие — промърмори той.
— Само почакай — настоя упорито тя.
Маркъс не отговори веднага, защото внезапно му беше хрумнала нова мисъл.
— Как си се научила да управляваш конете толкова добре, Джудит? — попита любопитно той.
— О — отвърна с отсъстващ вид тя, — научи ме един приятел. Преди две години.
— Приятел ли?
— Да, във Виена. Той имаше прекрасен впряг от бели коне и беше така любезен да ми дава уроци.
— Като ответна услуга за какво?
— Ами, за моята компания — отговори тя, сякаш това се разбираше от само себе си.
— С други думи, още един от твоите флиртове.
— Да, би могло да се каже и така. Той беше уважавана личност, очарователен компаньон. Австрийски граф с голямо богатство.
— Предполагам, че сте му отмъкнали доста на игралната маса.
— Само няколко хиляди — призна с усмивка тя. — Той можеше да си го позволи, а аз го обезщетих, като му дадох възможност да се радва на компанията ми.
— И още се питаш защо понякога се съмнявам в способността ти да преценяваш хората.