Джудит прехапа устни.
— Това е съвсем различно. Защо винаги ме обвиняваш за миналото ми? — Тя извърна глава и се опита да преглътне напиращите сълзи.
Да, защо? Маркъс, който се взираше в съвършения й профил, видя сълзата, блещукаща на бузата й. Май наистина не се отнасяше почтено с Джудит. Все едно при какви обстоятелства се бяха оженили, той не можеше да не се гордее със своята красива, елегантна, интелигентна съпруга. Може би беше време да погребат миналото.
Той се наведе и изтри сълзата от бузата й с върха на пръста си:
— Ако ме убедиш, че си в състояние да управляваш двойка темпераментни коне от високата седалка при всякакви ситуации, ще ти позволя да задържиш каретата.
Джудит преглътна сълзите си и скочи от леглото.
— Искаш ли веднага да ме изпиташ? — Издърпа завивката и извика шеговито: — Хайде, мързеливецо, ставай! Ще излезем с твоята карета със сивите коне. Ще ме откараш до Ричмънд и там ще ти покажа как се справям с четворен впряг. Обещавам да ти докажа, че мога да водя колата с точност до сантиметър.
— Мога да си представя, че ще изпълниш обещанието си. — Маркъс неохотно стана от леглото. — Впрочем, мисля, че ми дължиш двайсет гвинеи.
— Съвсем правилно, скъпи, и аз така мисля — отговори с мелодичния си глас Джудит.
16
— Не знам какво да правя сега. — Чарли се взираше смутено в картите, които държеше в ръката си.
Себастиян, който стоеше зад него, огледа картите на младежа и се ухили, усетил нарастващото нетърпение на сестра си. Джудит беше добра учителка, но й липсваше снизходителност. Тя вдигна глава, срещна погледа на брат си, пое дълбоко въздух и си заповяда да не повишава тон.
— Искаш ли още една карта, Чарли?
— Не знам точно. — Момъкът се намръщи. Джудит тъкмо се опитваше да му обясни как да намали елемента на случайността при игра на макао. — Имам осемнайсет точки — допълни Чарли.
— Тогава няма да искаш карта, която да е по-висока от три — обясни внимателно Джудит. — Това значи, че възможните карти са дванайсет.
— Десет — възрази Чарли. — Вече имам едно асо и една двойка.
— Започваш да схващаш — отбеляза с усмивка Себастиян, мушна ръце в джобовете на кожения си брич и проследи урока с нарастващо веселие.
— Това е добре — каза Джудит и посочи картите на масата. — Играли сме пет игри, две раздавания отпаднаха, остават три. Какво трябва да имаш предвид за Тях?
Чарли се замисли.
— Че са останали предимно ниски карти?
— Точно така — зарадва се Джудит. — Значи ти имаш шанс да изтеглиш една от десетте ниски карти, която ти липсва.
— И да не спечеля нищо — засмя се той. — Значи е по-добре да се откажа от допълнителна карта.
— Видя ли колко е просто!
— Предполагам, че да. Каква карта щях да получа, ако бях поискал?
Джудит вдигна най-горната карта и му я показа. Беше тройка.
— Никога не съм твърдяла, че играта на карти е точна наука. — Тя се засмя на разочарованата му физиономия.
— Винаги съм смятал, че удоволствието от играта се крие в риска.
— Точно така е, но не ти ли доставя удоволствие да надхитриш случайността?
Чарли я погледна объркано.
— Да, разбира се, но не е толкова вълнуващо, както когато щастието ми се усмихва и цяла вечер печеля.
Когато сестра му ужасено разпери ръце, Себастиян избухна в луд смях.
— Добре че Маркъс не те заточи в Беркшайър — промърмори тя и събра картите.
— Права си — съгласи се с готовност Чарли. — факт е, че той изведнъж стана мил и благосклонен. Когато му казах, че искам да отида на лов с Джил Фодърингтън, дори ми даде допълнителен кон. Лично ме придружи в Татърсел и ми помогна да избера най-доброто, което имаха. — Лицето му сияеше. — Естествено не пропусна да ми каже, че ако съм отишъл сам, щели да ми продадат някоя жалка стара кранта, но Маркъс си е такъв.
Джудит избухна в смях. Чарли умееше да имитира рязкото, откровено поведение на братовчед си. След това раздаде нови карти.
— За съжаление трябва да ви оставя — каза Себастиян и се наведе да целуне сестра си. — Ще отидеш ли довечера на бала в Хартли Хаус?
— Да, защото останалите ученици от школата смятат да изпробват какво са научили. Корнелия и Изабел ще играят макао, естествено на различни маси, а Сали настоява да се пробва на вист.
— Как се развиват?
Джудит се изкиска развеселено.
— Като цяло доста добре. Корнелия среща най-много трудности. Странно е, след като тя е най-умната от трите. Свири чудесно на пиано и дори композира, освен това чете на гръцки и латински.
— Много е учена — съгласи се с усмивка Себастиян. — Но е много несръчна.