— Не ставай груб. — Въпреки това Джудит се усмихна. — Знаеш ли, с нетърпение чакам да видя как ще се справят. Всички са решени да спечелят.
— Небето да пази лондонските съпрузи — ухили се Себастиян. — Как ще запазят лоялността на съпругите си, когато престанат да бъдат зависими от тях?
Джудит изкриви лице.
— Забележката ти е остроумна, Себастиян, и за съжаление съдържа зрънце истина. Ако можеше да чуеш как Изабел описва някои деликатни случки… — Припомнила си присъствието на Чарли, тя млъкна рязко. Подробностите не бяха за чувствителните уши на младежа.
Себастиян разбра веднага.
— Вземам си забележката обратно… но сега наистина трябва да вървя. Обещах на Хариет и майка й да ги придружа в ботаническата градина. — Той направи гримаса.
— Защо точно там? Хариет сигурно би предпочела да види лъвовете.
— Аз също, но майка й смята, че това не е прилично. Няма как, ще отидем в ботаническата градина.
— Имаш ли достатъчен запас от ароматни соли, в случай че лейди Мортън припадне от въодушевление пред орхидеите?
— Не се отнасяй с неуважение към слабостите на хората — укори я Себастиян.
— Правилно — прозвуча откъм вратата гласът на Маркъс. — Аз също съм установил, че на съпругата ми липсва уважение към почтените хора. Как си, Себастиян? — Той хвърли камшика си за езда на дивана и свали ръкавиците си.
— Добре съм, благодаря. — Себастиян се поклони леко и посегна към шапката си. — Надявах се ти да излекуваш сестра ми от острия й език, но уви.
— О, опитах се, драги. Наистина се опитах, но всички усилия бяха напразни.
— Да, разбирам. Въпреки това ти благодаря.
— Няма ли най-сетне да престанете да говорите за мен, сякаш ме няма? — извика Джудит полузасмяно, полувъзмутено.
— Вече ме няма. — Себастиян изпрати въздушна целувка на сестра си и забърза към вратата.
— Има нещо, което трябва да обсъдя с теб, Себастиян — каза Маркъс, — но виждам, че бързаш.
— Орхидеите го чакат — промърмори Джудит, когато вратата се затвори зад брат й.
— Какво?
— Орхидеите го чакат — повтори тя. — Отиде да обслужва лейди Мортън.
— Велики боже, защо?
— Защото я е избрал за своя бъдеща тъща.
— Я виж ти! — учуди се Маркъс. — Но естествено, малката Хариет ще наследи голямо състояние.
— Какво общо има това? — попита възмутено Джудит.
— Разбира се, че има общо. Всеки разумен млад мъж, който няма и едно пени в джоба си, търси богата наследница — обясни небрежно Маркъс. — Какво играеш, Чарли? — Той застана пред масичката за игра на карти.
Чарли не отговори веднага. Беше видял изражението на Джудит и се питаше защо Маркъс не забеляза реакцията, която предизвикаха думите му.
— Ти не знаеш нищо за живота на Себастиян — произнесе сковано Джудит.
— Не, но предполагам, че си изкарва издръжката на игралните маси. Съмнявам се, че семейство Мортън ще приеме предложението му за женитба.
— Уверявам те, че ще преживееш изненада.
— Много ми се иска да вярвам, но ти трябва да погледнеш фактите в очите, Джудит. — Маркъс си наля чаша шери, без да го е грижа как думите му въздействаха върху жена му. — Хора като Мортънови ще приемат беден кандидат за женитба само ако има висока титла.
— Разбирам — отвърна ледено Джудит, стисна устни и раздаде последните карти.
— Е, какво играете? — попита отново Маркъс, докато с наслада пиеше шерито си.
— Макао — отговори Чарли, който вече трепереше. Трябваше веднага да смени темата. Джудит изглеждаше дяволски опасно и той забеляза, че дългите й стройни пръсти леко трепереха. — Нали знаеш, че не съм добър на карти… — започна да обяснява той.
— Да, ти си жалък играч — отговори с безпощадна откровеност Маркъс. — И едно бебе би те победило… което е причината за постоянните ти парични проблеми — добави той. — Предлагам да си потърсиш друго занимание, за да се забавляваш.
— Но като се науча как да печеля, вече няма да имам дългове — отговори обидено Чарли. — Затова Джудит ми предава уроци.
— Какво прави Джудит? — изкрещя Маркъс и спокойствието му се изпари. Себастиян също беше в стаята до преди малко и в главата на лорда изникна споменът за друга маса за макао в Брюксел, който в миг заличи всички разумни доводи. Как бе повярвал, че може да погребе миналото? — И как по-точно те учи да печелиш?
За Джудит чашата преля. Не стига, че беше обидил Себастиян — обида, която изобщо не осъзнаваше, — а сега и тази забележка! Тя знаеше много добре какво намеква той и това беше достатъчно за избухливия й темперамент.
— Познавам няколко лесни трика — обясни остро тя и златно-кафявите очи засвяткаха гневно. — Например да смачкаш горния ляв ъгъл на четирите валета… никой не забелязва, ако си достатъчно сръчен. Или пък да…