Выбрать главу

След като погледа няколко минути, Себастиян кимна незабележимо на Джудит в знак, че играе добре, и се запъти към масата, където седяха „ученичките“ на сестра му. Сали вдигна глава, когато той застана зад гърба й, и го дари с усмивка, която изразяваше учудване от успеха й. Себастиян видя купчинката жетони пред нея и също се учуди. Погледа известно време и когато тя направи погрешен ход, прошепна в ухото й.

— Време е да спрете. Концентрацията ви отслабва.

Сали се изчерви и го погледна засегнато, но след секунда кимна послушно. Щом играта свърши, тя стана и предостави мястото си на друг играч.

— Благодаря ви, Себастиян.

Младежът поклати глава.

— Няма защо. Този урок е също така важен като всеки друг. Спрете веднага, щом усетите, че играете лошо.

Корнелия, която играеше импулсивно и непредвидимо, не разбра съвета на Себастиян. Понякога играта й граничеше с гениалност, но след това забравяше всичко научено и играеше като жалка аматьорка. Вследствие на това печалбите й се колебаеха силно. Себастиян почака малко, но не посмя да я посъветва да престане, тъй като не се знаеше дали няма да спечели следващия рунд.

— Как се представям? — попита го с остър шепот тя и изпусна ветрилото си.

Себастиян го вдигна и отговори тихо:

— Трудно е да се каже. Колко искате да спечелите?

— Двеста гвинеи — отвърна по същия начин тя. Останалите играчи вдигнаха глави от картите и я изгледаха сърдито, тя се изчерви смутено, замахна и преобърна една чаша с вино. Един слуга се втурна да избърше масата и във всеобщата суетня Себастиян предложи:

— Дайте аз да продължа с вашите карти.

Корнелия стана, извинявайки се шумно за несръчността си.

— Моля за извинение, но по роклята ми има червени петна. Моля ви, мистър Дейвънпорт, заемете мястото ми. Много ви благодаря!

Себастиян й намигна и седна.

— Ако останалите нямат възражения.

Никой не възрази и Себастиян спечели желаната от Корнелия сума само за половин час. Корнелия и Сали стояха зад него и наблюдаваха внимателно играта му. Когато стана, Себастиян ги хвана под ръка и се усмихна.

— Е, научихте ли нещо, дами?

— Разбира се! Вие с Джудит играете по един и същ начин — сякаш не забелязвате нищо от онова, което става наоколо — установи с възхищение Сали. — Изражението ви е напълно безизразно, сякаш това не е вашето лице. — Тя избухна в смях. — Звучи глупаво, нали? Но сигурно разбираш какво искам да кажа, Корнелия.

— Права си — кимна приятелката й. — Според мен причината е, че Джудит и Себастиян не са обикновени картоиграчи. — Тя погледна придружителя си с неподправено уважение. — Те са истински авантюристи, нали?

— Какво според вас е истински авантюрист, мисис Форсайт? — попита с усмивка Себастиян, надявайки се да отклони вниманието й. Корнелия Форсайт имаше забележително остър ум, макар да беше отчайващо несръчна и склонна към непредвидими мисли и действия.

Корнелия го огледа внимателно и след малко кимна.

— Вие знаете какво имам предвид. Но вашите действия не ме засягат. Никога вече няма да заговоря за това.

— За какво говорите? — попита любопитно Сали.

— За нищо, миличка — отговори през смях Корнелия. — Просто се опитах да подразня Себастиян. Елате да видим как се справя Изабел.

Третата „ученичка“ пламтеше от гордост заради успеха си.

— Вижте само колко спечелих! — Тя отвори чантичката си и показа купчината блестящи жетони. — За да измъкна тази сума от Хенли, трябваше да приготвям цяла седмица любимото му ядене и да седя с часове на коленете му, умолявайки го да ми я отпусне. — Тя си спомни за присъствието на Себастиян и се изчерви като рак. Онова, което доверяваше на приятелките си, със сигурност нямаше да срещне разбирането на един мъж. Ала Себастиян само се намръщи леко и каза:

— Колко нерадостно за вас.

Трите жени размениха учудени погледи. Що за мъж беше братът на Джудит?

— Хайде да видим какво прави Джудит — предложи Сали, за да сложи край на напрегнатата тишина.

— Недейте — възрази веднага Себастиян. — Аз бях при нея и знам, че не иска да й пречим. Щом спечели сумата, която си е определила, ще стане от масата.

Корнелия се усмихна многозначително. Себастиян улови усмивката й и се изчерви. Отново си каза, че приятелите могат да станат опасни, когато човек иска да запази тайните си за себе си. Предложи да отидат в трапезарията и да хапнат нещо, докато се появи Джудит.