— Така е по-добре — установи доволно тя, когато завиха по оживена главна улица. — Щом влезем в парка, ще им отпусна юздите.
Хариет не реагира на това намерение, но когато покрай тях профуча открит файтон и едва не закачи колелата им, отново изписка тихо и за миг затвори очи. След това под колелата се мушна мършаво улично куче с парче кърваво месо в устата, преследвано от едър мъж с опръскана с кръв престилка, който размахваше сатър. Един от конете на Джудит внезапно се изправи на задните си крака, когато кучето попадна под копитата му и миризмата на месо го удари в ноздрите. Хариет изпищя, но Джудит успокои коня със сигурна ръка и даже погледна през рамо, за да разбере какво бе станало с кучето.
— Слава богу — въздъхна тя, — песът избяга. Не искам да мисля какво щеше да се случи, ако онзи проклет месар го беше настигнал. Вие как мислите? — Тя се засмя и хвърли бърз поглед към Хариет.
— Божичко, нима ви уплаших? — извика смаяно Джудит. Лицето на Хариет беше смъртнобледо. — Уверявам ви, че мога да се справя с всяка ситуация. Маркъс ме научи на много номера. Управлявах неговия четворен впряг и трябваше да се науча да минавам през една тясна порта, докато го убедя, че съм способна да управлявам собствената си кола.
Хариет се усмихна вяло и Джудит направи нов опит да я заинтересува.
— Обичате ли да яздите?
— О, да, особено по време на лов. — В гласа на Хариет звънна искрено въодушевление и Джудит въздъхна облекчено. Себастиян беше страстен ездач, обичаше лова и тя не можеше да си го представи със съпруга, която се ужасява от този спорт, както от високите спортни файтони.
Конете влязоха в парка, където се беше събрал каймакът на лондонското общество. Джудит проследи развеселено как една млада дама с моден костюм за езда напразно се опитваше да спре двата врани коня, впрегнати във висока двуколка като нейната, а годеникът й седеше до нея и трепереше. Не всички млади жени, нетърпеливи да последват примера на смелата лейди Карингтън, притежаваха нейните умения да управляват двойка расови коне. Онези, които се справяха добре, вече бяха образували изискан кръг с център Джудит. Когато срещнеше някоя от тези приятелки, тя поздравяваше с весело изплющяване на камшика и дамата й отговаряше по същия начин. Няколко пъти дори спря, за да поздрави познатите си и да представи Хариет. Младото момиче бързо се отпусна, започна да се наслаждава на вниманието и разказваше с готовност за живота си, за семейството, предпочитанията и недостатъците си. Даже прояви чувство за хумор и Джудит се зарадва много на мелодичния й, заразителен смях.
— Мисля, че лейди Барет ни маха — каза Хариет, когато започнаха втората обиколка на парка.
Агнес и Грейсмиър стояха на тротоара, махаха им и се усмихваха. Джудит спря конете точно до тях и поздрави любезно:
— Добър ден, лейди Барет… лорд Грейсмиър. Както виждате, с Хариет се наслаждаваме на чистия въздух.
Грейсмиър я изгледа изпод полуспуснатите си мигли. Както при предишните им срещи, в очите му блесна интерес й той я дари със съзаклятническа усмивка. Когато тя затрепка изкусително с мигли, усмивката му стана още по-широка.
— Бях на път към Брок стрийт, Хариет — каза Агнес. — За да ви върна панделките, които забравихте.
— Благодаря, мадам — отговори смутено момичето. — Съжалявам, че бях толкова разсеяна.
— О, знайно е, че младите хора имат други неща в главата си — намеси се Грейсмиър с бащински смях, който в ушите на Джудит прозвуча по-скоро като вой на хиена.
— Знаете ли, лейди Карингтън, много бих искала да се повозя с вас. Хайде да направим едно кръгче. — Агнес Барет смело пристъпи към каретата. — Още не съм се качвала на това модерно превозно средство. Знам, че лорд Грейсмиър с удоволствие ще прави компания на Хариет, докато ние с вас се разхождаме.
Джудит усети как Хариет до нея се скова. Погледна я бързо и видя, че момичето беше скрило ръце в гънките на полата си.
— С удоволствие бих ви повозила, мадам, но тържествено обещах на лейди Летисия да й върна Хариет най-много след час. Надявам се, че друг път ще ми окажете честта.
Хариет моментално се отпусна. Усмивката на лейди Барет замръзна, в очите й пламна неприкрит гняв. Джудит обаче запази учтиво-равнодушното си изражение.
— Ще ви напомня за обещанието ви, лейди Карингтън. До скоро, Хариет. — Агнес направи лек поклон и отстъпи назад. Грейсмиър също се поклони, Джудит плесна с юздите и конете препуснаха напред.