— Вие не харесвате Грейсмиър — заговори без заобикалки Джудит.
Хариет потрепери и я погледна виновно.
— Намирам го отвратителен. Не разбирам как жена с чувствителността на лейди Барет го има за добър приятел.
„И не само за приятел“ — помисли си Джудит, но запази тази мисъл за себе си.
— И аз намирам, че маниерите му са… натрапчиви.
— Непрекъснато настоява да излизам на разходка с него и да разговаряме. Естествено не бива да съм неучтива — особено след като с лейди Барет са толкова добри приятели, — но не знам как да се отърва от него.
— Хмм… — Джудит не каза нищо повече, но си обеща, че ще проучи по-внимателно намеренията на Грейсмиър. Ако лордът беше съперник на Себастиян за ръката на малката Хариет, бъркотията щеше да стане още по-голяма. Богатата съпруга със сигурност нямаше да попречи на Грейсмиър да продължи връзката си с лейди Барет. Щом мамеха успешно сър Томас, двамата без скрупули щяха да мамят и младата съпруга.
Докато размишляваше, Джудит се придвижваше умело между открити карети, леки двуколки и тежки коли, които изпълваха улиците. Като видя насреща си Маркъс, който управляваше умело четворка великолепни коне, тя стегна юздите и забави темпото. Току-що й беше хрумнало как да убие две мухи с един удар.
— Божичко, Хариет, изведнъж се сетих, че трябваше спешно да направя някои покупки! Ще помоля мъжа си да ви закара вкъщи.
— О, не… моля ви, не е нужно… предпочитам да ви придружа… — заекна Хариет, поразена от перспективата да понесе изисканата компания на маркиз Карингтън. За какво би могла да разговаря с този плашещо високомерен член на най-тесния кръг около двора?
— Знам, че ще ви е дяволски досадно — установи с усмивка Джудит, — но съм убедена, че майка ви много ще се зарадва, като види с кого се прибирате.
Хариет я погледна объркано, но после в очите й светна разбиране.
— Да, мисля, че мама много ще се зарадва.
Джудит се засмя обнадеждено. Момичето схващаше бързо. Маркъс спря каретата си редом с тяхната.
— Желая ти добър ден, скъпа съпруго! — Той поздрави Джудит със сияеща усмивка, която намекваше за много неща, после се обърна към придружителката й. — Мис Мортън. — Хариет се изчерви и отговори на поклона му.
— Маркъс, идваш точно навреме — заговори веднага Джудит. — Сетих се, че имам да направя няколко важни покупки, и трябва да побързам. Затова те моля да придружиш Хариет до дома й.
В абаносовите очи блесна смях. Маркъс също схващаше бързо.
— За мен е удоволствие. — Той хвърли юздите в ръцете на слугата и скочи от капрата. — Позволете да ви помогна, мис Мортън.
Бузите на Хариет се оцветиха в тъмночервено, когато негово благородие я хвана за талията и я свали без усилие от високата седалка, след което й помогна да се качи в удобната му карета. След като настани момичето, Маркъс отиде при жена си и сложи ръка на коляното й.
— Коварно малко зверче — изсъска той. — Не си въобразявай, че не разбирам какво целиш. Ти си събрала номерата на цял вагон маймуни.
Джудит се усмихна спокойно.
— Тъй като няма какво да предложи, Себастиян трябва да се възползва от възможностите на семейството си. — В следващия миг тя прехапа устни и лицето й помрачня. Не биваше да подхвърля тази шеговита забележка. Тя беше твърде близо до истината, твърде близо до горчивината, която в последно време беше започнала да забравя. За нейно облекчение Маркъс реагира така, сякаш не си спомняше за ужасния им сблъсък.
— Ти си безсрамна сватовница, но аз нямам нищо против да помогна на Себастиян. С теб обаче имам да уредя един въпрос.
— Какво е станало?
— Къде е конярят ти?
Джудит направи гримаса.
— В отворена карета няма място за коняр. Присъствието му не позволява да се водят поверителни разговори.
— Въпреки това е необходимо. Наредих ти да вземаш коняр при всяко излизане.
— Пак ставаш деспотичен — въздъхна тежко Джудит.
— Длъжна си да ми се подчиняваш.
Щом трябваше да направи този компромис, щеше да го направи. В момента отношенията им бяха толкова добри, че тя не беше склонна да рискува нов сблъсък заради такава дреболия.
— Е, добре, щом настояваш, от утре ще излизам само с придружител.
Маркъс кимна доволно.
— Днес ще вземеш Хенри.
— О, не! — извика тя. — Това ще развали всичко! Ако конярят е с мен, ти няма да можеш да слезеш от каретата, за да поздравиш лейди Мортън и да предадеш Хариет в ръцете й. Появата на маркиз Карингтън трябва да остави трайно впечатление, не разбираш ли! Не искам да унищожиш въздействието й.
Маркъс избухна в смях.
— Наистина не знам защо ти позволих да ме забъркаш в този заговор. Добре, няма да вземеш Хенри, но ще ми обещаеш веднага да се прибереш вкъщи.