— Себастиян! Трябва да ме придружиш до Баркли Скуеър!
— Разбира се, щом искаш. — Брат й реагира на заповедта с обичайното си добродушие. — Имаш ли особена причина да се държиш по този начин?
— Трябва да се върна вкъщи с подходящ придружител — отговори тя. — Освен това има нещо, което трябва да обсъдим.
— Знам, че Карингтън не иска да се движиш без коняр — отбеляза с усмивка той.
— Откъде знаеш? — попита изненадано тя.
— Нормално е мъжът да има възражения. Би трябвало да обръщаш повече внимание на обществените предразсъдъци, Джу.
— Велики боже! Откога стана такъв еснаф?
— Не съм еснаф — отговори сърдито Себастиян. — Или поне не вярвам да съм такъв.
— Обзалагам се, че Хариет ти е повлияла.
— И ако е така?
— Не се дръж глупаво, братко! Според мен тя е много мила и ако ти я обичаш, аз също ще я обичам. Ето че стигнахме до въпроса, който трябва да обсъдя с теб.
— Говори.
— Мисля, че Грейсмиър ухажва Хариет… или по-скоро богатството й. Имам факти.
Себастиян замръзна на мястото си. Когато отново беше в състояние да говори, стана ясно, че не бе повярвал напълно.
— Как ти хрумна тази мисъл?
Джудит му разказа всичко, което се беше случило в парка.
— Веднъж вече се е оженил за богата наследница… измъкнал я е под носа на един от най-желаните лондонски ергени. Защо да не опита втори път? — заключи уверено тя. — Не мога да си представя друга причина, поради която Агнес Барет би поддържала толкова близка връзка с едно невинно младо момиче. Планът им е добре изпипан: Летисия не може — или не иска — да придружава дъщеря си в обществото. Агнес си предлага услугите, печели доверието на майката… Какво чудно има, че представя Хариет на всички свои приятели… и на любовника си, защото съм сигурна, че Грейсмиър й е любовник. Явно и двамата искат да се облагодетелстват от богатството на Мортън.
— В ада да иде дано този жалък мръсник! — изсъска с внезапен гняв Себастиян. — Където и да отидем, той е вече там и злите му интриги са свързани с всички конци на нашия живот.
— Ти можеш да го победиш — отговори спокойно Джудит. — Като го разориш на карти, ще унищожиш всичките му планове.
Себастиян не каза нищо. Само издаде брадичка напред и се загледа мрачно пред себе си.
— Хариет не понася Грейсмиър.
— Тя ли ти каза? — Той се обърна изненадано към сестра си.
— Да. Макар да съм убедена, че не разбира защо той е толкова настойчив. Но ако тя не го окуражава по никакъв начин, той ще потърси други средства да постигне целта си.
— Как ми се иска вече да бяхме свършили с него! — извика ядно Себастиян.
Джудит не отговори. Знаеше, че брат й ще се овладее бързо, и наистина, когато спряха на Баркли Скуеър, той вече говореше така безгрижно, сякаш страстният изблик не се беше състоял.
Тъй като нямаше коняр, Джудит сама откара конете в обора. Маркъс стоеше в настлания с плочки двор и разговаряше с главния коняр. Като видя жена си, той отиде да я посрещне.
— Още тази вечер трябва да поговорим за точното значение на думата „веднага“, Джудит. За съжаление тя е само една в дългия списък от думи и изрази, които разбираме различно — заговори любезно той.
Джудит впи изпитателен поглед в лицето му, търсейки признаци на истински гняв. Ако беше ядосан, то беше съвсем леко.
— Както виждаш, имам придружител — отговори с достойнство тя и Маркъс кимна.
— Никога ли не протестираш, че сестра ти упражнява натиск върху теб и те манипулира, Себастиян?
— Обикновено не — отговори сериозно младежът. — Отдавна се отказах. А как е при теб?
— Аз още не съм се отказал. Иска ми се да те помоля да ме научиш как си стигнал до това мирно разрешение на въпроса.
— О, много е просто. Единственият му недостатък е, че продължава много дълго. Като ерозията на скалите.
— Ужасно ми е неприятно, че в последно време непрекъснато говорите за мен, сякаш ме няма — оплака се глезено Джудит.
— Боя се, че ти просто ни предизвикваш, малка невестулке. Това е единственото оръжие, с което ние, бедните мъже, разполагаме срещу твоите хитрости. Ела, ще ти помогна да слезеш. — Маркъс я хвана през кръста и я пусна на земята. — Ще дойдеш ли с нас вкъщи, Себастиян? Или си бил на път към друга уговорка и прекрасната ти сестра просто те е отвлякла?
— Предположението ти е правилно — отвърна безгрижно Себастиян. — Бях се уговорил да се срещна с няколко приятели в парка. Предполагам, че вече са се отказали да ме чакат, затова смятам да си отида вкъщи.