— Обществото е толкова несправедливо — усмихна се Агнес. — Мъжът опозорява невинно момиче, отнема му девствеността, а ближните й осъждат нея и я наричат непочтена. — Тя стана и отиде при Грейсмиър с гъвкава, леко полюляваща се походка, която винаги му напомняше придвижването на змия.
— Е, нали почтената женитба ще скрие позора й — отвърна той и усмивката му беше похотлива и жестока едновременно. Агнес го прегърна и дъхът й се ускори. Устните й затрепериха, очите засвяткаха в трескава възбуда. Грейсмиър брутално завладя устните й и за пореден път си каза, че планирането на позорни дела и перспективата някой да страда бяха най-добрия афродизиак за Агнес. Това беше още едно звено от веригата, която ги свързваше.
— Почтена женитба, която ще струва на семейството не по-малко от трийсет хиляди фунта — пошепна до устата му Агнес. — Бедното дете. Почти я съжалявам. Нали ще бъдеш мил с нея?
— Аз съм мил само с теб, скъпа. И то по начин, който знам, че ти харесва. — Грейсмиър се усмихна и захапа долната й устна, а пръстите му се сключиха около дясната й гръд и започнаха да щипят зърното.
Агнес се разтрепери. Когато болката се разпространи по тялото й, тя простена сладостно и притисна бедра към слабините му. В кръвта й запулсира райска възбуда.
Усетил желанието й, Грейсмиър се изсмя тържествуващо. В момента животът му предлагаше няколко възможности, една от друга по-приятни: съпругата на Карингтън, която махаше с опашчица като кученце и го молеше да унижи мъжа й, и младия Дейвънпорт, който търпеливо се предлагаше като жертва и чакаше да усети ножа на палача!
— Лошо ли ти е, Джудит? — Сали наблюдаваше загрижено етърва си, която изглеждаше без настроение и не беше темпераментна и весела както обикновено.
Джудит страдаше от главоболие и от теглеща болка в долната част на тялото. Веднага щом влезе в дома на семейство Херън, — тя се оттегли в дамската стая и се увери в това, което вече знаеше. Онази дива, страстна любовна нощ не бе дала плодове и тя не знаеше дали трябва да се радва или да тъгува.
— Виновно е месечното ми неразположение — обясни тихо тя.
— А и компанията е скучна. — Мадам Херън беше поканила за забавление на гостите си само една средно талантлива арфистка, вечерята беше оскъдна, а шампанското — изветряло. — Хайде да поиграем карти — предложи тя и отмести почти недокоснатата си чиния.
— В малкия салон има маса за лоо — каза Изабел. — Ако искате, ще се включим в играта.
Джудит поклати глава.
— Не, по-добре да играем басет. Залозите не са много високи, а аз вече ви обясних, че трябва да пресмятаме риска според реда на картите. Така можете да се предпазите поне до известна степен от чистата случайност.
— Боя се, че тази вечер главата ми не е много ясна — оплака се Сали. — Знам, че не съм в състояние да играя разумно, защото не съм се подготвила.
— А пък на мен няма да ми помогнат никакви приготовления — засмя се Корнелия. — Аз съм за лоо.
— Но залозите са ограничени до определена сума — възрази с леко пренебрежение Джудит. — Това не е предизвикателство.
— Вие имате нагласата на истински играч, лейди Карингтън — проговори тихо Агнес Барет, която внезапно беше изникнала зад гърба на Джудит, и младата жена трябваше да стисне зъби, за да прикрие неловкостта и отвращението си, когато се обърна.
— Добър вечер, лейди Барет. Сега ли идвате? Пропуснахте арфистката. — Джудит се усмихна многозначително.
— Чух, че свирила превъзходно.
— Боя се, че не съм експерт в тази област — отговори Джудит.
— Затова пък сте експерт в играта на карти. Жена, която играе у Амелия Долби, със сигурност има талант и сръчност… или играете от чиста необходимост? — добави тя и зачака с присвити очи реакцията на Джудит. Тя се поклони с безизразно лице.
— Вие би трябвало да знаете по-добре, мадам.
Лейди Барет се усмихна едва-едва.
— Съпрузите не обичат да дават пари, нали? — Златно-кафявите й очи задържаха погледа на Джудит, след което тя промърмори някакво извинение и се отдалечи.
— Велики боже — изохка Изабел, която си хапваше тортички с крем от сребърната табла, поднесена от един лакей. — Ти да не си във война с Агнес Барет, Джудит?
— Във война ли? Що за идея. Нямам причини да воювам с нея.
— Може би, но въздухът вибрираше от напрежение, нали? — Изабел погледна въпросително приятелките си и мушна в устата си още една тортичка.
Корнелия се взираше замислено след лейди Барет.
— И аз усетих напрежение. В тази жена има нещо загадъчно. Или причината е у теб, Джудит? Не мога да го изразя с думи, но докато тя стоеше съвсем близо до теб… о, какви глупости говоря! — Тя разтърси глава. — И аз ще играя лоо. Може да съм страхливка, но ми е приятно да играя и ще съм напълно доволна, ако спечеля малко пари.