— Това звучи наистина успокоително — въздъхна Сарина.
Поуспокоен от любезността на момичето, Муун й хвърли преценяващ поглед. Въпреки вцепенения си език тя говореше като една от онези богати дами, които идваха на кораба и на които той трябваше да дава сведения относно качеството и удобството на пътуванията. Обикновено, след като се запознаеха с условията, те просто отиваха да търсят друг кораб. Дори и слепец би разбрал, че това стройно момиче многократно превъзхожда всички онези разпасани жени, които обикаляха доковете в търсене на мъже, зажаднели за развлечения.
— Какво прави младо и хубаво момиче като теб само в дъжда? Това не е най-подходящото място за дами, не смяташ ли?
— А-аз търся начин да се прибера у дома. О-отчаяна съм. Нуждая се от кораб, к-който да отплува скоро з-за Ч-чарлстън. Д-дали случайно н-не з-знаете за подобен к-кораб?
— Например, „Мираж“ — без колебание отвърна беззъбият. — Той плава под ръководството на капитан Съливан. А аз отговарям за каютите на кораба му.
— И къде м-мога да намеря въпросния капитан Съливан?
Муун се извърна леко и посочи с пръст към една таверна, която хвърляше слаба светлина в мъгливия вечерен мрак.
— Капитанът отмаря в тази кръчма — поясни той.
Смесено чувство на успокоение и тревога обзе Сарина, когато видя накъде сочи морякът. Тя бе щастлива, че търсенето й бе увенчано с успех толкова бързо, но мисълта да влезе сама в такова долнопробно място я плашеше. Твърде наивно бе дори и за нейните представи да вярва, че моряците искаха просто да си пийнат и да се отпуснат след дългото плаване. Те положително бяха зажаднели за много по-големи развлечения, за които Сарина дори не искаше да си помисли.
— Дали бихте били така любезен да ме придружите да се срещна с капитана? — обърна се тя към Муун.
Морякът поклати замислено глава, загледан в окаяния вид на момичето. Нормално не би си правил труда да се занимава с непознати, но това младо момиче очевидно бе изпаднало в истинско затруднение и страдаше много. Дълбоко стаената в душата му галантност се пробуди и той с готовност отвърна:
— Смятам, че мога. Иначе има голяма опасност да умрете от студ, ако останете още малко навън.
— На вас не ви ли е студено?
Муун потърка с пръст извития си нос и отвърна:
— Ромът така затопли вътрешностите ми, че въобще не чувствам студа.
Сега, когато той се доближи до нея, Сарина усети дъха му, от който лъхаше на силно питие.
— Насам, малката — подкани я Муун.
Той тръгна към таверната, като се олюляваше, и Сарина с неуверена походка го последва. Когато влязоха в кръчмата, тя несигурно се спря на самата врата, а Муун си проправи път през тълпата. Врявата, която огласяше помещението, я накара да се сепне. Моряци крещяха в желанието си да бъдат обслужени по-бързо, като удряха с празни халби по масивните дървени маси. Други се деряха с цяло гърло, за да могат да чуват разговора си в непоносимия шум. Трети се заливаха в неистов смях, докато щипеха и попляскваха добре закръглените задници на минаващите покрай тях келнерки. Няколко моряци си шепнеха на ухо нещо, без да обръщат внимание на навъртащите се наоколо леки жени. Сарина внимателно обходи с поглед посетителите, нетърпелива да открие Муун, който се бе изгубил в тълпата.
Дребният моряк се бе надвесил над мускулестото рамо на някакъв мъж, който седеше зад отрупана с храна маса. Въпреки че виждаше устните на Муун да се движат, Сарина не можеше да чуе и дума от това, което казваше. Девойката предположи, че това не може да е друг, а самият капитан Съливан. Мъжът бе малко над четиридесетте, с буйна прошарена коса, гъсти рунтави мустаци и набола брада. Той не само приличаше на пират, но и се държеше като такъв, докато вадеше натежала от пари кесия и поръчваше на една от разголените девойки още една кана бира за мъжете на масата му. Накрая той погледна моряка и леко кимна с глава. С широка беззъба усмивка Муун се върна бързо при Сарина.
— Капитанът е съгласен да те изслуша, малката.
Сарина едва премина по тясната пътечка, която Муун проправяше за нея между едрите моряци, изпълнили таверната. Едва успя да отскочи и да избегне една ръка, която се опита да я ощипе по задника й.
— Момчета, я вижте какво ни е довеял дъждът — изкрещя нахалникът, като привлече погледите на всички върху тялото й. — Да пукна, ако някога съм виждал подобно сладурче.
— Божке! Миличка, не ме гледай така стреснато — подвикна й похотливо друг, докато ръката му грубо дръпна пелерината й. Една от връвчиците, с които бе пристегната около врата й, се скъса и тя се свлече леко надолу, като откри раменете й. Жадният поглед на моряка се плъзна по прогизналата рокля на Сарина, която се разкри под разкъсаната пелерина.