— Няма начин капитанът да не остане възхитен, мадам — каза камериерката с одобрителна усмивка.
Сърцето на Сарина затуптя развълнувано.
— Чувствам се като ученичка преди първата си среща — призна тя изчервена. — Сигурна ли си, че изглеждам добре?
— Вие сте истинска красавица, мадам — увери я Бриджит и се засмя, доловила вълнението на господарката си от предстоящата вечер. Навярно и тя щеше се чувства така, когато станеше съпруга на Стивън Оукс и се потопеше заедно с него в радостите на брачния живот.
Сарина продължаваше да стои пред огледалото. Искаше да е сигурна, че съпругът й ще я хареса.
— Не ме ли лъжеш, Бриджит?
— Честна дума, мадам — изчурулика развеселено камериерката. — Изглеждате съвършена.
Сарина въздъхна дълбоко.
— Предполагам, че просто съм малко нервна.
Бриджит я потупа по ръката.
— Няма за какво, мадам. Право да ви кажа, и в скъсан чувал да се облечете, пак ще сте хубава. — Тя тръгна към вратата, но на прага се спря и хвърли поглед през рамо към своята господарка. — Досущ като приказно видение!
С тези думи камериерката излезе от стаята и бързите й стъпки отекнаха в притихналата къща. Сарина обаче не сваляше очи от своето отражението, опитвайки се да си представи как изглежда в очите на Бо. От кльощавото момиченце с подигравателния прякор Точилката не бе останала и следа. Тъкмо обратно — с пищната си гръд, изпълваща стегнатия корсаж, сега тя изглеждаше доста надарена за жена, приближаваща деветнайсетте. Усмихна се, като си припомни как сутринта Бо се бе спрял на прага на тоалетната стая, докато Сарина се къпеше, и как тялото му бе реагирало светкавично на гледката. Обладана от сладостна възбуда, тя се усмихна отново и сложи малко нежен парфюм между гърдите си.
Докато прекосяваше спалнята, Сарина хвърли поглед към голямото балдахинено легло. Откакто се бе родил Маркъс, Бо всяка нощ я обсипваше с нежни, но сдържани милувки. Не че през изминалите седмици двамата не се отдаваха и на страстни целувки и еротични ласки. Ако зависеше само от нея, навярно отдавна щяха да са подновили обичайните си занимания в леглото, но Бо се боеше да не я нарани. Тази нощ обаче нямаше да бъде така. Това е нашата нощ, помисли си Сарина и се усмихна, тръпнеща в очакване. С тази мисъл тя слезе на долния етаж, за да изчака връщането на съпруга си в кабинета, който заедно със спалнята се бе превърнал в тяхно любимо място за усамотяване.
Миналата нощ беше задухал силен северен вятър, затова в камината гореше тих огън, пропъждащ студа, който се опитваше да нахлуе в кабинета. За да направи стаята още по-уютна, Сарина спусна дървените кепенци на прозорците и угаси лампата на масата. Малкото канапе, поставено пред камината, я изкушаваше е удобната си мека тапицерия от марокен и с бродираните възглавнички, струпани върху него. Обичаше да сяда тук с Маркъс в скута, докато Бо работеше на бюрото си.
Сарина се прозина, отпусна се върху канапето и нагласи удобно възглавниците под гърба си. Топлината от камината правеше шала ненужен, затова тя го остави да се смъкне от раменете й. Сетне облегна глава назад и зачака да чуе стъпките на съпруга си. Скоро обаче се унесе и клепките й натежаха.
Имаше чувството, че са минали само няколко мига, когато усети до себе си познато присъствие. Опитвайки се да се пребори с налегналата я дрямка, Сарина отвори за миг очи, после пак ги затвори и се усмихна сънливо. Съпругът й беше седнал на канапето до нея, свалил бе сакото и жилетката си, махнал бе вратовръзката и беше разкопчал ризата си до кръста. Развеселената му усмивка показваше, че я наблюдава от доста време.
— Добър вечер, малка моя — прошепна той, когато тя най-после успя да задържи очите си отворени.
— Май съм задрямала — измърмори сънливо Сарина, като направи опит да се надигне. — А пък възнамерявах да те посрещна на вратата.
Бо се наведе към нея, за да й попречи да стане и да му избяга, и долепи устни до заоблената гръд, която се подаваше изкусително от дълбокото деколте, съвсем близо до острото връхче, скрито под дрехата.
— Няма значение, сладка моя. Приятно ми беше да се полюбувам на гледката.
— Макар и за кратко — засмя се тя.
Бо погледна часовника върху камината.
— Прибрах се преди половин час.
Веждите й се сбърчиха объркано.
— Толкова отдавна? Но защо не ме събуди?
— Както вече казах, любувах се на гледката.
Сарина се протегна и плъзна ръка под ризата му, за да погали с възхита мускулестата му гръд.
— Радвам се, че си вече у дома.
— Аз също — промълви той и се наведе отново, този път за да опита вкуса на устните й. Те се разтвориха охотно и езикът му бавно обходи сладките като мед дълбини, скрити зад тях.