Когато икономът излезе, Бо вдигна чашата си за тост.
— За теб, любов моя. Дано никога не се умориш да изпълваш сърцето ми е радост.
Сарина прие пожеланието с усмивка и грациозно кимване, сетне отпи мъничко и на свой ред вдигна чаша, за да отвърне по подобаващ начин на тоста.
— За теб, любими мой рицарю. Дано никога не се умориш да се биеш е дракони и да спасяваш своята дама от скърбите и скуката.
— Удоволствието е изцяло мое — каза той със заблестял, топъл поглед, и изгълта виното на един дъх.
Супата от омари беше превъзходна, както можеше и да се очаква от готвач като Филип. Същото се отнасяше и за зимните зеленчуци и печеното телешко филе с краставички и кисел сос. Сарина се радваше като дете на вкусната храна и ядеше с огромен апетит, който накара съпруга й да подметне през смях:
— Не знам как успяваш да останеш стройна, любов моя. Като гледам колко ядеш, би трябвало да се търкаляш по коридорите.
Тя облиза пръсти с блажено изражение и го разсмя още повече.
— Сигурна съм, че ти и Маркъс ще ми помогнете да изразходвам бързо всичко, което погълнах.
— Като знам как доволно грухти това малко прасенце, когато суче, то несъмнено ще изгълта всичко само.
— Хайде, не ставай ревнив — закачливо каза Сарина. — Ти самият ще имаш безброй възможности да получиш не по-малък дял от моето внимание.
Бо се облакъти на ръба на масата и се наведе към нея с дяволита усмивка.
— Обещаваш ли?
Очите й заблестяха над веселата усмивка в мълчалива клетва, че ще бъде точно така.
След вечеря двамата се върнаха в кабинета, но този път просто разговаряха, държаха се за ръце и се целуваха. Скоро внучката на Хети, Вира, почука на отворената врата, за да привлече вниманието им.
— Мистър Маркъс се пробуди, мис Сарина, и пищи като че го колят.
— Дългът ме зове — въздъхна с шеговита гримаса Сарина, целуна още веднъж съпруга си и се качи горе да накърми своя син. След като допи остатъка от виното в чашата си, Бо я последва. Вира благоразумно се бе оттеглила, за да ги остави да се порадват сами на своето бебе. Щом го нахрани, Сарина напълни коритцето му с топла вода, след което двамата грижовни родители изкъпаха сина си и изтриха телцето му с меката кърпа, като се смееха заедно на комичните му гримаси. Накрая Бо целуна с обич малката му главица и излезе на пръсти от детската стая, оставяйки съпругата си да приспи бебето, докато самият той вземе една гореща вана.
Малко по-късно Сарина положи спящия си син в люлката и отиде в тоалетната стая, където я очакваше вана, пълна с благоуханна вода. Откъм спалнята се чу тих звън и тя пристъпи на прага точно в мига, в който съпругът й отдръпваше ръка от чашата с вино, която току-що бе оставил на нощното си шкафче. Беше седнал в леглото, загърнал се бе до кръста със завивките и изглеждаше като човек, готов за дълга нощ на чувствени наслади. Погледът му се плъзна по нея бавно и нежно като милувка.
— Да не възнамеряваш да стоиш там цяла нощ?
— Съвсем не — отговори усмихнато Сарина. — Изчакай само да си взема една вана…
— Няма защо да обличаш нощница — предупредително подвикна след нея Бо. — Може да бъде раздрана.
— Слушам, сър — откликна веднага тя. — Както желаете, сър.
— И побързай! — подкани я той. — Чакам от цял четвърт час и вече съм почти пиян от мисълта за теб.
Сарина припряно свали дрехите си, изкъпа се и изсуши косата си, преди да облече халата, подарен й от Бо миналата седмица. Халатът трудно можеше да се нарече дреха, защото беше ушит от най-прозрачната, най-фина бяла коприна, която бе виждала през живота си. Беше дълъг и лек, с широки, свободно падащи ръкави. След като сложи парфюм на шията и ръцете си, тя се поколеба за миг, сетне с усмивка сложи малко и между гърдите си. Накрая обу сатенените пантофки, загаси светлината и пристъпи към спалнята с развят зад гърба халат, подобно на кораб с издути ефирни платна.
Сапфирените очи на съпруга й поглъщаха гледката с ненаситна жажда, която караше гърдите й да тръпнат в нетърпеливо очакване. Бо протегна ръка, подканяйки я да побърза, и отметна завивките. Сарина се спря до леглото, дръпна халата от раменете си и го остави да се свлече на пода.
В мига, в който се пъхна в постелята, Бо я придърпа в обятията си. Този път я люби той — люби я с неизмерима страст, с изумителна изкусност, без да обръща внимание на задъханите й молби. Дивата й възбуда го опияняваше. Сарина стенеше и се мяташе, обзета от неутолим копнеж, който й вдъхна смелост да откликне на дръзките му ласки с не по-малка пламенност. От гърдите му се изтръгна дълбок, дрезгав стон. Когато коравата му мъжественост проникна в нея, Сарина изви тялото си като дъга, за да посрещне мощните му, яростни тласъци. Отново ги понесоха искрящите криле на екстаза, на желанието и страстта, които ги издигаха все по-високо и по-високо.