Когато най-после се върнаха на земята, двамата се сгушиха един до друг. С блажена въздишка Сарина положи глава на рамото на Бо и нежно погали с пръсти широката му гръд. Светът извън дома им бе престанал да съществува. Целият свят бе сбран тук, в топлата прегръдка на нейния съпруг.
Когато рано на следващата сутрин задната врата на къщата се хлопна, Бо и Сарина стреснато вдигнаха глави, за да видят как Муун връхлита в трапезарията. Цялото му тяло се тресеше възбудено. Бо току-що бе приключил със закуската, когато стария моряк се втурна към него и извика развълнувано:
— Проклетникът е мъртъв, капитане. Намерили са го на доковете тая заран. Коремът му бил разпорен от край до край.
— Кого за бога имаш предвид, Муун? — попита Бо, като отмести чинията си настрана.
— Уилсън, капитане. Бил студен като замразена треска. Сигур са го изкормили още снощи.
Бо погледна съпругата си и видя как цветът се отдръпва от лицето й. Зловещите обяснения на Муун явно й идваха твърде много. Той стисна ръката й, извини се и кимна на моряка да го последва в кабинета, където попита:
— Властите имат ли някаква представа кой може да го е убил?
— Не, капитане. Някой одеве рече, че се криел в един стар, запустял хан. Никой не е виждал и следа от него, откак пратихте хората си да го дирят, а сега изведнъж се появява с нож в червата. Чини ми се, че Уилсън не би оставил някой да го доближи току-така, та чак и да го прободе. Мене ако питате, той се е знаел с убиеца и му е имал поне малко вяра.
— Най-вероятно си прав. След като го издирваха толкова хора, Уилсън навярно е бил много предпазлив и подозрителен към всеки. Но може и никога да не узнаем отговора на тази загадка.
— От цялата работа излиза, че ваш’то девойче вече няма от що да се бои, нали, капитане?
— Надявам се, Муун. Много се надявам.
Няколко дни по-късно на входната врата се почука. Джаспър отиде да отвори с обичайната си достолепна походка, но когато видя двамата мъже, застанали на прага, високомерно стиснатата му челюст бавно увисна. За последен път ги бе видял в нощта преди той и останалите слуги да станат с пукването на зората и да избягат заедно с картините на сегашната си господарка. Съдейки по слисаните им физиономии, човек лесно можеше да се досети, че Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд са не по-малко изненадани да видят иконома.
— Чудех се къде си се изпарил — злобно каза Алистър. — Е, сега вече знам. Не предполагах, че ще се окажеш такъв подлец.
— Ако наистина бе така, сър, щях да остана при вас — отвърна надменно Джаспър. Въпреки доброто му възпитание, нищо не бе в състояние да го накара да им каже, че радва да ги види отново. — Кого търсите, сър?
— Моята повереница, естествено — тросна се Алистър. — Моля те, извести я за пристигането ми.
— Имате предвид мисис Бърмингам, навярно — поправи го икономът. — Ако бъдете така любезен да изчакате тук, сър, ще отида да попитам господарката дали ще благоволи да ви приеме.
Без да изпитва и капчица угризения заради своето негостоприемство, той затвори вратата под носа им, което едва не накара Алистър да подскочи от ярост.
— Дали кучката щяла да благоволи да ни приеме! — презрително възкликна той. — По дяволите, иде ми да изтръгна сърцето на този кучи син с голи ръце, задето ни заряза толкова подло.
— И без това нямаше да можеш да му плащаш — опита се да го вразуми Хауърд Ръд. — Нали видя колко бързо побягна Сибил, когато й каза, че нямаш достатъчно пари да наемеш други слуги, и че ще трябва тя да ни готви и чисти. Така че те съветвам докато сме тук да не се горещиш, защото това с нищо няма да ни помогне. Не забравяй, че целта ни е да подмамим момичето да дойде с нас, като обещаем да й върнем картините.
— Ще ми се да бяхме донесли поне една, за да я изкушим. Хауърд Ръд въздъхна скръбно.
— Да, жалко, че не можахме да се докопаме до тях.
— Продължавам да твърдя, че галеристът знаеше къде са, въпреки че ни обяви за луди, задето ги търсим при него.
— И въпреки че ти добре го понатупа.
— Може да го натупам още по-добре, ако открия, че ни е излъгал.
— Не прави това и е момичето, моля те. Както вече се убедихме, капитан Бърмингам хич не е от кротките. Ако посегнеш на жена му, той ще ни пипне, дори ако му се наложи да претърсва всеки кораб, напускащ пристанището.