— Сигурен ли си, че го видя в корабната компания?
От устните на Ръд се откъсна раздразнена въздишка.
— Как бих могъл да го сбъркам с някого друг след последната ни среща? Уверявам те, споменът за този човек се е запечатал неизличимо в паметта ми. — Той извади от джоба си носна кърпа и с трепереща ръка изтри лъсналото си от пот чело. — Все още смятам, че е дяволски глупаво да вършим всичко това, когато той е само на няколко пресечки от тук.
— Ти каза, че той ще се върне в къщи чак след няколко часа. Дотогава ще бъдем далеч от тук.
— Ами Джаспър? Трябва да го подкупим или нещо такова, защото иначе той ще каже на капитана кой е идвал. Жив късмет ще е, ако успеем да отплаваме оттук невредими…
— Проблемът с Джаспър го оставям на теб. Ако момичето не дойде доброволно, ще бъда принуден да я отведа насила. Ще се срещнем в онази изоставена ферма извън града. — Алистър погледна своя съучастник и видя колко силно се е разтреперил. — Сигурен ли си, че ще можеш да ме подкрепиш, ако планът ни да я подмамим се провали?
Адвокатът преглътна и нервно потупа издутината под сакото си.
— Ще ми се всичко това да можеше да се уреди по друг начин.
— Не може — изсъска Алистър. — Не разполагаме с много време. Парите ни свършват.
— Трябваше да продадем повечко от нещата на леля ти, преди да тръгнем. Така щяхме да имаме и време, и пари да свършим всичко както трябва.
— Не се безпокой толкова. Знаеш, че от това получаваш киселини.
Сарина беше слязла в кухнята, за да покаже Маркъс на Филип. Готвачът възторжено се зае да дава на бебето първия му урок по френски, обяснявайки, че Маркъс ще има нужда от този език, щом тръгне като баща си да плава към чуждите брегове. Детето му отвръщаше с щастливо гукане, което караше и майка му, и Филип да се заливат от смях. Но когато Джаспър се втурна при тях, Маркъс тутакси насочи вниманието си към явно възбудения иконом и сбърчи вежди в любопитна гримаса.
— Мадам! Нося ви лоша новина — извика задъхано Джаспър. — Съветвам ви да дадете бебето на мосю Филип, преди да ви кажа кой чака на входната врата.
Тревогата, изписана на лицето му, стресна Сарина. Но вместо да послуша съвета, тя намести Маркъс в прегръдките си и наклони глава на една страна, за да покаже на иконома, че няма от какво толкова да се бои.
— Кой, Джаспър?
— Мистър Уинтръп и мистър Ръд, мадам…
Сарина се олюля като замаяна и побърза да даде бебето на готвача, който, разтревожен от внезапното й пребледняване, извика:
— Мадам! Добре ли сте?
Сарина кимна едва-едва.
— Моля те, занеси бебето при Вира…
Без да каже и дума повече, тя се обърна и излезе от кухнята. Преди да я последва, Джаспър сам даде на готвача няколко кратки нареждания. Сарина го изчака в трапезарията.
— Ще приема посетителите в салона, Джаспър.
— Мадам, сигурна ли сте…
— Няма да се осмелят да ми сторят нищо в собствената ми къща.
— Въпреки това, мадам, нямам доверие на тези хора. Те са негодници до мозъка на костите си.
— Така е, Джаспър, но съм любопитна да узная какво правят тук.
— Нищо добро, предполагам.
— Просто ще ги изслушам, нищо повече.
С тези думи Сарина се отправи към салона в северната част на къщата. Макар и неохотно, Джаспър се подчини на волята й, отвори входната врата и съобщи на двамата посетители, че мисис Бърмингам ще ги приеме в салона.
Алистър влезе във фоайето, тикна шапката си в ръцете на иконома и се запъти право към отворената врата на кабинета.
— Не натам, сър — каза ядосано Джаспър, забелязал неприкрития интерес на бившия си работодател към стаята и в частност към една от старите картини на Сарина, която бе окачена над камината и която Бо бе запазил специално за себе си. Картината представляваше типичен английски провинциален пейзаж — къщурка със сламен покрив, кацнала на малка горска поляна край бистро поточе. Според Джаспър това бе един от най-добрите пейзажи на господарката му.
— Не съм ли виждал някъде тази картина? — попита Алистър, като се обърна към иконома със свъсени вежди.
Джаспър вирна надменно нос.
— Не бих могъл да знам, сър. — Сетне протегна ръка към салона. — Мисис Бърмингам ви очаква тук, сър.
Хауърд Ръд също подаде шапката си на иконома, приглади измачканото си сако и се отправи след Джаспър към салона.
Когато стигна до там, икономът остави шапките на гостите на масичката до вратата, пропусна двамата мъже пред себе си и попита от прага своята господарка:
— Ще желаете ли чай или нещо за хапване, мадам?