Адвокатът сграбчи чашата с вода, донесена му от Джаспър, и я изгълта на един дъх, за да потуши киселото парене в гърлото си. Но водата само изтласка киселината обратно в стомаха му, където соковете бързо започнаха да ферментират и да изригват отново нагоре като малки мехурчета газ. Усещането му бе прекалено добре познато и още повече засили нервността му.
Сарина се върна към основния въпрос, като побърза да ги предупреди:
— Съпругът ми, естествено, никак няма да одобри появата ви тук в негово отсъствие. Джаспър е инструктиран да бди над мен когато него го няма. Така че той ще бъде свидетел на всичко, което кажете или направите.
Ръд погледна предпазливо през рамо към иконома и се опита да успокои страховете на дамата. Трябваше да измислят нещо веднага, иначе другарят му щеше да прибегне до обичайните си грубиянски методи.
— Как бихме могли да ви убедим, че няма нужда от такива предохранителни мерки, мадам?
— Като обясните по каква работа сте тук и после си тръгнете — решително заяви Сарина.
Адвокатът притисна пръсти към устните си, за да прикрие оригването. Сетне се покашля и вдигна умолително ръка към нея.
— Работата е много поверителна, мадам…
— Ако настоявате да отпратя Джаспър, мистър Ръд, опасявам се, че няма да мога да ви изслушам — каза без заобикалки Сарина. — Съпругът ми му нареди да не се отделя от мен нито за миг, ако смята, че съм в опасност. А доколкото си спомням, вие двамата доказахте категорично, че човек не може да ви има доверие.
— Трябва да подпишеш едни книжа — обади се Алистър с измъчен глас, сякаш това признание му причиняваше болка.
Ръд го погледна слисано, получи в отговор един предупредително смръщен поглед, и за пореден път прочисти гърло в опит да преглътне надигащите се от стомаха му газове.
— Да, разбира се. — Той посочи своя другар, предоставяйки му честта да обясни. — Мистър Уинтръп би желал да ви изясни подробностите.
Алистър напрегна целия си мозък, за да го стори.
— Ами… ъъъ… при по-задълбочения прочит на завещанието на леля ми мистър Ръд откри клауза, която изисква от мен да посоча основателна причина в случай, че не поема или прекратя настойничеството над теб. За целта трябва да се изправиш пред съда и да подпишеш клетвена декларация, с която се отказваш от опеката ми. Докато това не стане, не мога да получа наследството си.
Хауърд Ръд въздъхна облекчено и закима усърдно.
— Доста неприятна ситуация за кредиторите на мистър Уинтръп — да им се наложи да чакат толкова дълго… И за нас, впрочем. Останахме без пукнат грош, само и само да дойдем дотук; и да помолим за вашето съгласие…
Объркана, Сарина вдигна ръка, за да го прекъсне, и се обърна към Алистър.
— Искате да кажете, че трябва да подпиша в присъствието на съдия документ, който ви освобождава от задълженията ви на мой настойник?
— Точно така — потвърди Алистър, като хвърли поглед към Джаспър. Икономът гледаше право пред себе си с каменно изражение, но Алистър нито за миг не се съмняваше, че не пропуска нито дума от разговора.
— Не виждам проблем да отида пред някой съдия тук, в Чарлстън, и да подпиша такъв документ — увери го Сарина. — Само трябва първо да се допитам до адвоката на моя съпруг.
Алистър трепна.
— Точно там е проблемът. Всичко трябва да стане пред английския съд.
— Изключено — отсече Сарина и махна с ръка, за да подчертае, че не съществува и най-малката възможност да измине толкова път заради молбата им. — Ако въпросът не може да бъде уреден тук, в Чарлстън, значи изобщо няма да бъде уреден, поне не преди съпругът ми и аз да дойдем в Англия, а това ще стане най-рано през пролетта.
— И междувременно ще ме оставиш без пукната пара — тъжно поклати глава Алистър.
— Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна — каза Сарина без капчица съчувствие. Ако Алистър я бе помолил за това преди да напуснат Англия, с радост щеше да изпълни молбата му и да се отърве веднъж завинаги от него. Но тогава той беше твърде обсебен от желанието си да я притежава, за да мисли за друго.
Изведнъж Ръд щракна с пръсти, сякаш току-що му бе хрумнала идея, и се обърна към своя другар.
— Помниш онзи съдия, с когото пътувахме на кораба, нали?
Алистър веднага схвана накъде бие адвокатът и кимна.
— Разбира се.
— Е, той е английски магистрат. Ако мадам подпише декларацията пред него, все едно, че я е подписала пред съда в Англия.
— Да, наистина — съгласи се Алистър с усмивка. — Трябва само да дойде с нас до странноприемницата, където се настанихме заедно с останалите пътници от кораба, и да потвърди пред съдията, че е съгласна. Това действително ще свърши работа.