Ръд изглеждаше изключително доволен от своята находчивост.
— Ще ни позволите ли да ви заведем при съдията, мадам?
Сарина изсумтя.
— Само заедно с моя съпруг. — И за да не остави у тях никакви съмнения, че биха могли да я измамят, тя добави: — И с поне дузина от неговите хора, за да съм сигурна, че това не е клопка.
Усмивката на Ръд тутакси угасна. Всичките им надежди да я отведат с мир явно бяха напразни. Какво да правят? По всичко личеше, че няма да могат и да я отвлекат, защото бе твърде зорко охранявана. Да не говорим, че слугите ги бяха разпознали.
— Нима подозирате, че бихме могли да прибегнем до подобна подлост, мадам? — възкликна е негодувание Алистър.
Сарина се усмихна спокойно.
— Може би.
Алистър скочи от мястото си с яростно ръмжене, мигом се озова до нея и я дръпна от стола й. Джаспър нададе предупредителен вик и се спусна напред, за да я защити, но направи грешката да мине покрай Ръд, който бе сграбчил една бронзова подпора за книги от близката маса. Тежката вещ се стовари с все сила върху главата на иконома и той се просна в несвяст на пода до краката на адвоката.
Писъкът на Сарина достигна до кухнята и накара Филип да подскочи. Той тутакси грабна един сатър за месо и се втурна по коридора, следван от Муун. Но Алистър вече беше във фоайето, метнал Сарина на рамото си. Ръд го следваше по петите.
— Пуснете веднага мадам! — извика Филип и веднага хукна към тях.
Алистър направи грешката да отвори входната врата точно в мига, в който господарят на дома се канеше да стори същото от външната страна. Бо, когото Купър бе изтичал да повика още при появата на двамата посетители, беше чул отдалеч писъците в къщата. А когато видя съпругата си на рамото на тази хитра невестулка Алистър, кръвта му кипна. Той замахна с крак и заби коляното си с все сила в стомаха му. Алистър се преви одве, а от гърлото му излезе хриптящ звук. Бо хвана Сарина преди да е паднала от рамото му, изправи я на крака и вече се канеше да довърши разправата си с Алистър, когато се озова лице в лице с Хауърд Ръд, който беше извадил изпод сакото си пистолет и макар ръцете му да трепереха, го държеше насочен към разяреното лице на капитана.
— М-махнете се от вратата! — заекна той, сетне хвърли поглед през рамо към двамата мъже, които се приближаваха по коридора. — Н-не мърдайте или ще го уб-бия! К-кълна се, ще го убия!
При тази заплаха, Филип и Муун нямаше какво друго да сторят, освен да се заковат на място.
— П-пусни сатъра — нареди Ръд на готвача и отново стрелна с уплашен поглед двамата мъже, без да отмества дулото на пистолета от своята мишена. Филип предпазливо остави импровизираното си оръжие на пода.
— А сега, к-капитане — продължи адвокатът, като пристъпи до сгърчения на земята Алистър, — т-тръгнете заедно е вашата съпруга към северната част на в-верандата… бавно.
Бо се подчини. Сарина се бе вкопчила в него и се опитваше да го прикрие с тялото си. Но съпругът й нямаше намерение да допуска подобна глупост. Той я прегърна здраво през кръста и я дръпна от другата си страна, без да й позволи да помръдне оттам.
Ръд сграбчи Алистър за ръката, изправи го на крака и го повлече към вратата. Другарят му бе твърде сериозно ударен, за да му бъде от полза. Затова адвокатът го побутна към входните стъпала и му заповяда:
— Доведи конете.
— А ти доведи момичето — изграчи дрезгаво Алистър, като се хвана с две ръце за корема. Сигурен бе, че червата му са разкъсани — толкова силно го болеше.
— Само през трупа ми! — изръмжа Бо, като дръпна Сарина зад себе си.
Алистър вдигна отмаляло ръка към него и извика е пресипнал глас:
— Застреляй това копеле!
Ръд изсумтя презрително. Не за пръв път изпитваше съмнения в интелигентността на Алистър Уинтръп.
— Да бе, и да оставя онези там да ни убият — тросна се той, после повтори ядосано: — Доведи конете!
Алистър закуцука припряно към стълба, за който бяха завързали юздите на конете си, развърза ги, яхна единия жребец и поведе другия към къщата.
— Хайде, Ръд. Да се омитаме оттук.
Сега, когато конят му беше наблизо, Хауърд Ръд започна да диша малко по-леко, но все още се боеше от капитана. На човек с неговия нрав трудно можеше да се има доверие.
— П-последвате ли ни, ще умрете, к-капитане. А ако умрете вие, с-съпругата ви е н-наша. П-послушайте съвета ми.
Той тръгна заднешком по пътеката, стигна до коня си и се метна на седлото. После заби пети в хълбоците на наетия жребец и препусна напред със силен тропот, следван от Алистър, който едва успяваше да го догонва. Бо пусна Сарина, изтича на улицата и ги проследи с поглед. Двамата негодници скоро завиха и се скриха от очите му. Но не отиваха към пристанището, както се надяваше Бо. Бяха се отправили към вътрешността на града, а може би и на страната.