В този момент по улицата се зададе Купър, който се връщаше от корабната компания. Беше тичал дотам пеша и бе останал без дъх и без сили да се върне по обратния път, който господарят му, отпочинал и обезумял от страх за своята съпруга, бе изминал два пъти по-бързо от него.
Филип, Муун и неколцина от останалите слуги бяха излезли на верандата. Бо се обърна към Муун.
— Върви да доведеш шерифа и му кажи да прати хората си по петите им. Кажи му, че са се опитали да отвлекат съпругата ми. Ако му трябва описание на двамата, нека се отбие тук. С удоволствие ще му обясня как изглеждат тези негодници.
— Слушам, капитане! — отвърна с готовност старият моряк, отдаде чест на своя капитан и се завтече да изпълни командата му.
Бо най-после се върна на верандата, прегърна съпругата си през талията и я отведе обратно в салона, където завариха Бриджит коленичила до Джаспър. Икономът се беше надигнал и притискаше към тила си мокър компрес, докато камериерката сръчно увиваше една кърпа около главата му, за да задържи компреса на място.
— Боя се, че не се справих добре със задачите си, сър — промълви Джаспър, като вдигна смутено поглед към Бо.
— Доколкото разбрах, тъкмо ти си пратил Купър да ме повика.
— Да, сър. По-точно накарах мосю Филип да изпрати младежа да ви предупреди, че съпругата ви има посещение. Очевидно Купър ви е довел навреме.
— Благодарение на теб и на бързата ти реакция — каза Бо с признателност. После коленичи до иконома и попита загрижено: — Как се чувстваш?
— Сякаш главата ми е станала два пъти по-голяма — сухо отвърна Джаспър.
Бо се засмя.
— Не изглежда чак така.
— Бриджит ми каза, че мистър Уинтръп и мистър Ръд са успели да избягат, сър.
— Да, но ще накарам шерифа да ги издири.
Икономът кимна одобрително. Решението на господаря му да не ги търси сам бе повече от мъдро.
— Най-добре е да не оставяте госпожата сама, сър. Те може да се върнат.
До салона долетя сърдития плач на Маркъс и Сарина се спусна към вратата, за да види, че Вира се задава бързешком по коридора с бебето на ръце. Когато съзря господарката си, момичето въздъхна с видимо облекчение.
— Какво ли не сторих, за да го усмиря, мис Сарина, ама той едно си знае. Иска да го нахранят и туйто.
— Аз ще го взема, Вира — каза Сарина и протегна ръце, за да поеме сина си. В мига, в който се озова в прегръдките на майка си, бебето престана да плаче и зарови главица на гърдите й. Тя го отнесе в кабинета, отпусна се на коженото канапе и припряно разкопча корсажа си. В този момент влезе и Бо, като затвори вратата и отиде да седне до нея.
Маркъс жадно задърпа роклята на майка си. Не намери обаче онова, което търсеше, и заскимтя разочаровано, предизвиквайки веселия смях на баща си. Едва когато Сарина разголи гръд до устните на детето, то спря да се мръщи и засмука лакомо зърното й.
С поглед, изпълнен с обожание, Сарина погали малката му главица и вдигна очи към своя съпруг.
— Щяхте ужасно много да ми липсвате, ако планът на Алистър беше успял. Без вас сърцето ми би спряло да бие.
— Моето също, мадам, но аз щях да ви намеря — увери я с тих глас Бо, като целуна нежно косите й и преметна ръка върху облегалката зад гърба й. — Онова нищожество Алистър каза ли какво иска от теб?
Сарина му повтори онова, което й бяха разказали. Самият спомен за исканията им я изпълваше с гняв.
— Алистър всъщност искаше да отида с тях чак до Англия. После Ръд предложи да подпиша документите пред някакъв английски съдия, който в момента бил в града, и аз им казах, че съм съгласна, но че няма да тръгна никъде без теб и хората ти за охрана. Тогава Алистър побесня. Останалото го знаеш. — Тя въздъхна и поклати глава с укор към самата себе си. — Не биваше изобщо да ги приемам. Джаспър още от самото начало заподозря, че кроят нещо, но аз пренебрегнах предупрежденията му.
— Да се надяваме, че ще ги хванат, малка моя. Тогава вече не ще има от какво да се боим.
— Мислиш ли, че Редмънд Уилсън може да е бил по някакъв начин техен съучастник? — попита Сарина, но после си припомни думите на Алистър и Ръд и сбърчи чело. — Не, всъщност те казаха, че корабът им е пристигнал едва тази сутрин.
— Може да са го казали нарочно, за да ни заблудят. Уилсън най-вероятно е бил убит от някого, когото е познавал и на когото е имал доверие. — Бо сви рамене. — Кой знае?
Сарина сведе отново очи към Маркъс, който продължаваше да суче жадно. Сетне погледна съпруга си със закачлива усмивка.