— Понякога лакомията на сина ти много ми напомня за онази нощ, в която ти ме люби със същия ненаситен глад.
Сравнението възмути Бо.
— Доколкото си спомням, мадам, винаги съм се стремил да бъда нежен с вас. Кога съм смукал гръдта ви толкова безмилостно?
— Когато беше в треска, любов моя — отговори тя, като погали бедрото му. — Дълго след това зърната продължаваха да ме болят.
Тъмните му вежди се стрелнаха за миг в засрамена гримаса.
— Простете ми, мадам. Сигурен съм, че не друго, а безумното желание да ви направя своя, е помрачило разсъдъка ми.
— И треската, навярно. Мислех, че сънувам, докато не усетих болката от проникването ти в мен. Но аз вече бях станала напълно доброволен участник в това любовно тайнство. Ти ми достави неописуема наслада още тогава, любов моя, въпреки че целта ти може би не е била такава. И все пак се почувствах леко обидена, когато по-късно осъзнах, че не ме бе целунал нито веднъж.
Бо не искаше да й обяснява, че никога не бе обичал да целува уличниците, с които като ерген задоволяваше мъжките си апетити. Едва целувката със Сарина в деня на сватбата им го бе накарала да промени мнението си по този въпрос.
— И аз мислех, че е било сън, но се радвам, че се оказа истина. — Той се протегна и провря пръст под малката ръчичка, която стискаше гръдта й. — Ако не бях узнал, че носиш моето дете, можеше никога да не разбера, че ме желаеш и имаш нужда от мен. Сигурен бях, че само аз изпитвам подобни чувства.
— Двамата с теб сътворихме прекрасен син — отвърна Сарина, като облегна глава на рамото му. В този миг си спомни отново за онова, което се бяха опитали да й сторят двамата злодеи, и потръпна. — Прегърни ме силно, Бо. Имам нужда да знам, че съм в безопасност.
Бо с удоволствие се подчини, притисна я към себе си и долепи устни до шията й. Сетне сведе глава с обич и гордост към своя син, който вдигна очи към него и за миг спря да суче, за да изгука щастливо на баща си, преди да поднови пиршеството с удвоен апетит.
Няколко дни по-късно шериф Гейтс се отби в склада, за да уведоми Бо, че не е могъл да залови Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд. След неуспелия опит за отвличане Гейтс и хората му бяха претърсили щателно цял Чарлстън и околностите, но от виновниците нямаше и следа. Според шерифа имаше основание да се смята, че са избягали в Англия още с първия кораб. Получил бе сведения, че двама мъже, отговарящи на даденото от Бо описание, са забелязани да се качват на някакъв платноход. Преди обаче помощник-шерифът да стигне до пристанището, за да разпита капитана, корабът вече беше отплавал.
Бо искрено се надяваше двамата негодници да са побягнали, но докато не получеше неопровержимо доказателство за това, страховете му нямаше да се успокоят. Не ценеше особено умствените способности на Алистър и Ръд, но познаваше хитростта им и подозираше, че може просто да са симулирали бягство. Няколко кораба от Лондон бяха хвърлили котва в предполагаемия ден на тяхното пристигане. Бо се срещна с капитаните им и прегледа списъците на пасажерите, но имената на Алистър и Ръд не бяха сред тях. Тогава той провери и корабите, акостирали в предходната седмица, и подозренията му се потвърдиха. Двамата злодеи бяха дошли в Чарлстън много преди убийството на Уилсън. Разкрил лъжата им — макар да не знаеше причината за нея, — Бо вече беше напълно убеден, че са готови на всичко, за да постигнат целта си, може би даже на подло, кърваво убийство.
Хедър и Брандън дойдоха да им погостуват за няколко дни, за да се опознаят по-добре със своя внук. Присъствието им зарадва Бо и Сарина, въпреки че цялото внимание на дядото и бабата бе погълнато от бебето, чиито комични гримаси и гальовно гукане ги караха да се заливат от смях. За да отпразнуват най-новото попълнение в семейството, четиримата, пременени в най-изисканите си дрехи, отидоха на театър да гледат американския актьор Едуин Форест в „Отело“. Тъй като това бе първата вечер от раждането на Маркъс насам, в която излизаше с Бо, Сарина повече от всякога държеше да изглежда добре. Кремавата сатенена рокля с голи рамене бе обшита с множество ситни перли и блещукащи скъпоценни камъчета. Косата й беше вдигната на кок, в който кокетно бе затъкнато бяло перо. На шията й сияеше перленият наниз, а на ушите й трепкаха обици с перли и диаманти.
Изобщо, Сарина изглеждаше великолепно и приковаваше възхитените погледи на мъжете в театралния салон. Даже най-новият ухажор на Джърмейн Холингсуърт така се зазяпа по нея, че се наложи дребната брюнетка да го сръга с лакът, за да привлече вниманието му. По време на представлението, обаче, Джърмейн отново го хвана да съзерцава жадно кестенявата красавица, и то през собствения й бинокъл, който очевидно й бе поискал именно с тази цел.