— Ако не можеш да откъснеш очи от тази малка вещица, Малкълм Макфийлдс, аз си отивам! — изсъска ядосано тя. Но мощният глас на актьора заглуши думите й, затова се наложи да ги повтори малко по-силно. Точно тогава обаче в диалога на сцената имаше кратка пауза и последните й думи отекнаха в салона, стряскайки актьорите. Сред публиката се чуха изненадани възклицания. Джърмейн се вкамени. Всички очи бяха вперени в нея. Четиримата представители на фамилията Бърмингам също я погледнаха за момент, но очевидно пиесата ги интересуваше много повече. След миг представлението продължи, ала вниманието на Джърмейн вече бе приковано другаде. Сърцето й се сви, когато видя как Бо придърпа нежно ръката на своята съпруга в скута си. Очевидно бе, че с или без Сарина, той никога не би погледнал друга жена. Вбесена, тя стрелна с гневен взор своя кавалер, но реши, че след преживяното току-що унижение е по-добре да си спести укорите и нападките срещу него.
Малкълм неохотно й върна бинокъла, ала продължи да хвърля погледи към кестенявата богиня, която седеше плътно до своя съпруг в ложата на Бърмингам. Това дойде твърде много на Джърмейн. След като Бо я бе пренебрегнал заради онази презряна Точилка, трудно можеше да се примири да загуби още един обожател. Тя направи нов опит да привлече вниманието на Малкълм, но Сарина очевидно го беше омагьосала напълно. Последното действие на пиесата едва бе започнало, когато Джърмейн изпълни заплахата си и си тръгна, оставяйки го да съзерцава на воля другата жена.
18
Трясък на гръмотевица сепна Сарина в дълбокия й сън, а още преди да се е разбудила напълно, в прозореца блесна силна светкавица, която озари цялата стая и я накара да потръпне, обзета от инстинктивен страх. По време на този кратък проблясък тя успя да зърне зловещите облаци, които се трупаха над къщата — бяха черни като навъсеното небе, което скриваше зората. След миг нова мълния освети всичко наоколо и й позволи да види как дебелите клони на дъба до верандата, се извиват под напора на мощния вятър, духащ откъм океана. Години бяха минали от смъртта на родителите й, но Сарина още не можеше да преодолее страха си от буря. Тя протегна ръка към възглавницата до себе си, за да потърси успокоение и закрила в прегръдките на своя съпруг. Откри обаче само вдлъбнатината, където бе лежала главата му.
— Бо?
— Тук съм — обади се той откъм съседната стая.
Сарина се обърна и забеляза приглушената светлина, която се процеждаше изпод прага.
— Навън още е тъмно — извика сънено тя. — Защо си станал толкова рано?
— Обещах на мистър Оукс, че ще бъда на кораба веднага щом пукне зората, за да обезопасим „Дързост“. Ако още не си забелязала, задава се буря.
— Забелязах, и още как. — Сарина тревожно погледна към прозореца и трепна, съзряла нова светкавица да прорязва тъмното небе. — Толкова ли ще бъде страшна?
— Още е твърде рано да се каже — отвърна Бо, като се върна в спалнята, дойде до леглото и се наведе да целуне нежно своята съпруга. После вдигна леко глава и й се усмихна. Очите му отразяваха светлината от съседната стая и сякаш искряха. — Добро утро, малка моя.
Сарина измърка доволно, обгърна шията му с ръце и го придърпа към себе си. Голият му торс я изкуши да прокара с обич длан по мускулестия му гръб.
— Тъкмо те сънувах — прошепна тя между целувките, които обсипваха устните й. — Бяхме заедно в кабинета и ти правеше с мен най-различни прекрасни неща.
Бо се надигна на лакът и се взря усмихнат в слабо осветеното й лице.
— Мислех, че само аз сънувам такива работи.
— О, не, сър. — Пръстите й се плъзнаха по твърдия му като стомана хълбок. — Всъщност, тъй като Маркъс още не се е събудил, бихме могли да сътворим и наяве нещо прекрасно, което после да си спомняме в сънищата си. Стига да имаш време, разбира се.
Бо въздъхна разочаровано.
— Предложението ви е повече от съблазнително, мадам — толкова, че ми се иска да зарежа и кораба, и всичко останало. Но мистър Оукс ще ме чака. — Той се изправи отново на крака. — Ако се разрази твърде силна буря, по-голямата част от слугите ще заминат за Хартхейвън, след като свършат някои неща тук. Бих искал да тръгнеш с тях.
— Без теб?
— Аз може да се върна чак към пет. Бог знае какво ще е сторила бурята дотогава.
— О, Бо, не ще понеса да не знам дали си в безопасност или не — възпротиви се Сарина. — Предпочитам да те изчакам тук.
— Ще бъда много по-спокоен, ако заминеш още с първата група слуги — каза Бо с надеждата да я убеди. — Джаспър и неколцина от мъжете ще тръгнат по-късно, когато къщата е напълно обезопасена, но наистина мисля, че ти и Маркъс трябва да се махнете оттук възможно най-скоро.