— Не, ще изчакам поне докато тръгне Джаспър — упорито заяви тя. — Дотогава не мърдам оттук, освен ако ти не дойдеш да ме отведеш.
Бо въздъхна. Точно от това се бе опасявал.
— Ще се върна колкото се може по-бързо, любов моя — увери я той, докато обличаше долните си дрехи. — Освен Томас, тук ще бъдат още Джаспър, Купър и Муун. Те ще те пазят, въпреки че според шерифа Алистър и Ръд може би вече са на път за Англия. Двама мъже, които вероятно са били те, са били забелязани да се качват на някакъв кораб, така че се надявам да са отплавали. Но докато не се уверя в това със сигурност, искам да си с Муун и останалите слуги. Ако времето се развали твърде много и още не съм се върнал, ще изпратя съобщение на Джаспър да отведе двама ви с Маркъс в плантацията. Сега Томас ще ме откара до кораба и после веднага ще се върне тук, за да е готов да ви заведе в Хартхейвън.
— Но как ще се върнеш самият ти?
— Ще взема от „Дързост“ моряшката си мушама, така че ще мога да се прибера пеша. А щом стигна до тук, ще запретна файтона и ще дойда до плантацията с него.
— Но, Бо…
— Настоявам да отпътуваш преди вятърът да е станал прекалено силен — прекъсна я Бо с нетърпящ възражение тон. — Не искам да се тревожа за теб. — Той закопча панталоните и колана си. — Самият аз ще тръгна за Хартхейвън преди бурята да се разрази с пълна сила.
— Моля те, не се бави — прошепна умолително Сарина.
Бо й отговори изпод плетения пуловер, който в този момент нахлузваше през главата си.
— Няма. — Той дръпна пуловера надолу и тръгна към вратата, като изпрати на съпругата си въздушна целувка. — Ще мина през кухнята да взема нещо за хапване и да дам нареждания на слугите. Опитай се да поспиш още, ако можеш. Няма смисъл да ставаш толкова рано.
— Пази се — извика тя, докато вратата се затваряше зад гърба му.
— Ще се пазя.
Приглушеният му отговор дойде след изщракването на бравата. Сарина застина неподвижно, заслушана в бързото стакато на стъпките му, които се спускаха по извитата стълба. Дори звукът на крачките му издава колко е жизнен и енергичен, помисли си с нежност тя.
В безуспешен опит да заспи, Сарина се повъртя още малко в леглото, после стана, облече се, накърми Маркъс и го изкъпа. През това време слугите вече бяха залостили здраво почти всички дървени кепенци на прозорците. Така вътре в къщата човек имаше чувството, че се е спуснала нощ. Навсякъде бяха запалени лампи. Под тяхната светлина Сарина обиколи къщата с бебето на ръце, за да му покаже докъде са стигнали приготовленията за посрещане на бурята.
— Сега ще видиш първата истинска буря в живота си, млади човече — гальовно му прошепна тя. — И понеже си досущ като своя татко, мисля, че много ще ти хареса.
Маркъс изгука весело, сякаш беше напълно съгласен с нея, вдигна изписаните си вежди и сви устничките си. Майка му се засмя и целуна с обич меката му бузка.
Джаспър вече се беше заел с опаковането на покъщнината срещу евентуално наводнение или други повреди, и даваше наставления на мъжката част от прислугата. Тъй като нямаше гаранция, че инак здравите кепенци ще издържат на яростните пориви на вятъра и че някой скършен клон няма да строши прозорец и да се стовари в къщата, скъпите килими бяха навити на рула и наредени във вътрешните стаи на горния етаж. Множеството дребни, но ценни украшения бяха временно прибрани по полиците на шкафовете за бельо. Кристалните полилеи също бяха внимателно увити в ленени парцали, за да не може нито една от малките им триъгълни призми да се разбие на пода в случай, че в къщата нахлуе силен вятър. Пейките от ковано желязо бяха събрани от градината и пренесени под навеса, където държаха колите, и където Томас, веднага щом се върна от пристанището, се залови да оправя каретата, за да не пропуска вода и пътниците — най-вече бебето — да останат сухи дори в проливен дъжд. През всичкото това време Филип приготвяше кошници с храна. Повечето от тях бяха предназначени за хората, които щяха да останат в къщата до късния следобед, и само няколко — за онези, които заминаваха рано. Изобщо, работата на всички беше много и изискваше доста време, така че когато първата група слуга напусна къщата, вече преваляше пладне.
Няколко мига преди уговореното време, в което двамата с помощник-капитана трябваше да започнат заковаването на люковете с летви и останалата работа по кораба, Бо се изкачи тичешком на палубата на „Дързост“, като се предпазваше от дъжда с малко парче насмолен брезент. Стивън Оукс живееше в каютата си и от няколко дни насам чертаеше маршрут до Карибските острови, където се канеше да отиде през зимните месеци за да продаде на местните търговци малко стока и на свой ред да се снабди от тях с товар за обратния курс. Но сега от помощник-капитана нямаше и следа.