— Знаеш ли, Ръд, откакто сме заедно, ти се превърна в истински спец по убийствата. Вече изобщо не трепериш, когато заговорим за отнемане на нечий живот.
— Да! — озъби се адвокатът. — Ти ме обучи добре. Надявам се само да не ме обесят по този повод.
— Хайде, по-весело — изкикоти се тихо Алистър. — Само да хванем момичето, и ще отплаваме към къщи и към богатството. После ще й светим маслото с най-голямо удоволствие.
Като чу как спокойно обсъждат убийството й, Сарина настръхна от ужас и се отдръпна предпазливо от парапета, молейки се Маркъс да не проплаче точно в този момент. Не знаеше къде точно е Купър, но се надяваше, че ще успее да го предупреди за опасността, преди да го е сполетяла съдбата на останалите трима слуги. Ала колкото повече обмисляше тази идея, толкова по-неразумна й се струваше тя. Двамата негодници искаха нея, не Купър. Видеха ли я с него, навярно щяха направо да го убият — нали знаеха, че той е последният, който би могъл да им попречи. Не, за всички щеше да е най-добре просто да се скрие заедно с бебето.
Сарина изтича в спалнята точно в мига, в който поредната ярка светкавица проряза небето зад спуснатите кепенци и през тесните им процепи в стаята за миг нахлуха странни, дълги снопове светлина. Имаше чувството, че сънува ужасен кошмар: бе съвсем сама, с безпомощно бебе на ръце, захвърлена на произвола на свирепата буря и на двамата демони, копнеещи да унищожат и нея, и всички, които й бяха скъпи.
Ръководена единствено от инстинкта си за самосъхранение, тя намали фитила на лампата, докато стаята потъна в пълна тъмнина. Само кратките проблясъци на светкавиците й позволяваха да се ориентира сред интериора. Без да се бави нито миг, Сарина грабна чантата с нещата на бебето, втурна се в тъмната детска стая и затвори безшумно вратата зад себе си. И тук обаче не спря, а с разтуптяно сърце открехна вратата към главния коридор, минаващ през целия втори етаж, включително покрай стълбата, която се намираше точно по средата.
Във всеки край на дългия коридор имаше по два стенни свещника. Като остави чантата на пода, Сарина се промъкна крадешком до единия, после до другия край на коридора и изгаси всички свещи. Сетне се върна обратно, взе чантата и се шмугна в малката стаичка, която свързваше като коридор две от спалните в южното крило на етажа.
Благославяйки това, че познаваше добре къщата, Сарина внимателно отвори вратата на широкия килер за бельо, вграден в една от стените на малкото коридорче, измъкна ключа и влезе вътре. После затвори безшумно вратата и я заключи. Останала сама със своето бебе в непрогледната тъмнина, тя измъкна пипнешком от една полица няколко чаршафа и направи за сина си импровизирано легло на пода. Едва когато приседна до него, Сарина осъзна, че цялото й тяло трепери и изпадна в паника, която заплашваше да помрачи разсъдъка й. Но тя притисна треперещи пръсти към устните си, решена на всяка цена да се пребори със страха, макар и единствено с помощта на собствената си воля.
Маркъс зашава неспокойно и за да го успокои, Сарина го вдигна в скута си и му даде да суче. Така можеше да подреди мислите си и да потърси начин да осуети намеренията на двамата злодеи. Съпругът й навярно щеше да се прибере всеки момент и стига да им се удадеше възможност, те щяха да го убият. Сега бе неин ред да спаси живота му, след като той неведнъж бе спасявал нейния. Молеше се само да се справи поне наполовина толкова успешно.
Не след дълго тя чу как Алистър и Ръд претърсват стаите на горния етаж. До слуха й достигаха предпазливите им стъпки, а изпод вратата се виждаше светлината от фенерите им. Сарина затаи дъх, щом един от двамата се приближи до килера, в който се бе скрила, но по някаква незнайна причина никой не натисна дръжката на вратата. След като огледаха двете спални, двамата най-после слязоха отново долу, за да претърсят и първия етаж.
Когато Маркъс престана да суче, Сарина го вдигна по коремче на рамото си и го потупа по гърба, за да се оригне. Искаше да е сигурна, че нищо няма да събуди бебето, докато я няма, затова смени пеленката му. Беше само мокра и слава богу, защото иначе щеше да й бъде доста трудно да се оправи в тази тъмница. Когато Маркъс беше вече готов за сън, тя го залюля бавно в скута си и щом го приспа, целуна копринените му къдрици, сложи го в импровизираното легло и го зави с одеялцето. После се изправи, излезе от килера и заключи отвън. За щастие роклята й имаше дълбоки тайни джобове, в които можеше да скрие ключа. Той бе много важен, защото отваряше не само всички килери за бельо в къщата, но и вратата на кухненския килер, където двамата злодеи бяха решили да скрият Джаспър.