Сарина продължаваше да държи заредения пистолет в джоба си, по осъзна, че не ще има достатъчно време да го извади и да стреля първа. Пръстът и беше на спусъка, когато входната врата се разтвори широко и Бо връхлетя вътре, облечен в моряшката си мушама. Появата му стресна Алистър, но той се окопити бързо, извърна се и насочи дулото към гърдите му.
— Не-е-е! — изпищя Сарина и светкавично натисна спусъка. При силния откат тя политна назад, но макар и замаяна, успя да зърне как от гърдите на Алистър бликва фонтан от кръв. Конвулсия разтърси тялото му, а устните му се изкривиха в горчива усмивка. Без да откъсва поглед от Бо, който стоеше вцепенен от изненада, той натисна спусъка на собствения си пистолет.
Сарина изпищя отново. Сърцето й сякаш бе спряло да бие. Но по някаква незнайна причина вместо оглушителен гръм се чу само глухото изщракване на петлето.
Алистър сведе слисано поглед към оръжието в ръката си.
— Трябваше да се досетя — измърмори той. Пистолетът се изхлузи от омекналите му пръсти. — Намокрил се е. — Свлече се на колене и се взря в бързо разрастващото се червено петно на гърдите си. После погледна Сарина и лицето му се сгърчи в мъчителна гримаса. — Трябваше да послушам Ръд и да изчезна оттук преди да ме убиеш… Вината си имала много повече късмет от мен… — С тези думи Алистър се строполи на пода, изпъшка задавено и издъхна.
Сарина се спусна към Бо и без да я е грижа за прогизналата му мушама, го сграбчи и го притисна към себе си, ридаейки от облекчение.
— О, Бо! Помислих, че ще те убие! Не знаех, че пистолетът му ще засече!
— Успокой се, малка моя — нежно я заутешава той. — Той плати със своя живот за опита си да ме застреля.
— Той е убил Уилсън и Лидия… и други хора — проплака тя. — Сам ми го каза.
Бо се отдръпна назад и се взря в лицето й. Когато видя, че цялата е мокра от мушамата му, той бързо се зае да сваля дрехата.
— Убил е Уилсън защото се е боял морякът да не се разприказва, така ли?
Сарина поклати глава и се опита да избърше с ръка сълзите, които продължаваха да напират в очите й.
— Не, съвсем не. Колкото и странно да звучи, Уилсън е бил убит, защото се е опитвал да убие мен. Имал е и съучастник — онзи мъж, за който спомена на Джърмейн по време на годежа на Сюзан… да, Франк Лестър. Някой, който е искал да отмъсти на теб, им е платил да ме убият.
— Джърмейн — промити Бо, комуто не бе никак трудно да стигне до тона заключение. — Тя ни заплаши още онази вечер на верандата. Тогава не й обърнах внимание, но сега виждам, че съм я подценил.
— Какво ще правиш сега с нея?
Бо въздъхна тежко.
— Ще я оставя на шерифа. Не искам дори да виждам лицето на тази кучка. — Той се озърна и едва сега забеляза, че като се изключи фенера на масата зад Сарина, къщата е съвсем тъмна. — Но къде са мъжете? И тях ли уби Алистър?
— Не, слава богу — отвърна тя. — Муун и Томас са завързани под навеса за каретите, а Джаспър и Купър са в кухненския килер…
— В килера? — възкликна Бо. — Там ли ги е тикнал Алистър?
— Да, с помощта на Ръд. Но последния път, когато надникнах вътре, и двамата бяха в безсъзнание.
Бо отиде да затвори входната врата, после хвана съпругата си за ръка и я поведе към задната част на къщата. Когато видя останките от вазата и цветята, пръснати по стъпалата и мраморния под, той се закова на място и попита:
— Какво се е случило тук?
Сарина огледа бъркотията, която бе създала.
— Ами… трябваше да сторя нещо, за да попреча на пъклените планове на Алистър.
Бо наклони глава на една страна в очакване на по-подробни обяснения.
— Какво точно направи?
Тя сви изящните си рамене. Едва сега си даваше сметка колко скъпа ваза е потрошила.
— Хвърлих вазата върху главата на Алистър. Тя отряза ухото му.
Бо се засмя полуразвеселено, полусъжалително.
— Отрязала е ухото му?
— Това доста го раздразни. Заплаши ме, че ще отреже моите уши с трион.
— Хм, когато влязох и видях как изглежда, реших, че току-що е бил в ада и някак си е успял да се върне обратно.
— Защото целият обгоря, когато хвърлих поставката за книги по фенера му. Той се счупи, газта се разля върху дрехите му и се запали. Алистър веднага изтича навън да угаси пламъците, но когато се върна, не беше вече съвсем същият. Ръд също.