— Слушам, сър — кимна покорно Сарина и забърза нагоре по стъпалата.
Когато отключи вратата на килера за бельо, Маркъс тъкмо се беше събудил и тревожно махаше с ръчички. Тя го взе в прегръдките си и прошепна гальовно, опряла устни до бузата му:
— Татко е долу, синчето ми, и много иска да те види.
Маркъс затрепка с клепачи, недоволен от ослепителната светлина на фенера. После протегна ръчички и се прозина, с което накара майка си да го прегърне и да се засмее.
Кухнята беше цялата обляна в светлина, когато Сарина влезе вътре. Джаспър и Купър седяха до масата, а Бо превързваше главите им. Муун и Томас, които двамата злодеи бяха вързали и оставили под навеса за карета, не бяха пострадали. Колкото до Ръд, той беше жив, но не се знаеше какво е състоянието му и дали ще оцелее.
И слугите, и Муун слушаха напрегнато разказа на Бо за онова, което бе направила съпругата му. Бяха смаяни от изобретателността на своята господарка и от куража й да се опълчи срещу двамата негодници. Това, че бе застреляла Алистър при опита му да убие Бо, възприеха като нещо съвсем нормално, знаейки колко обожава тя своя съпруг.
— Беше един ужасен ден — заяви Сарина. Не искаше да мисли повече за това. — Гладна съм. Къде са кошниците, които ни приготви Филип преди да замине за Хартхейвън?
Бо посочи към масата в ъгъла, където бяха оставени.
— Мисля, че всички бихме искали да похапнем. — Той погледна въпросително мъжете. — Прав ли съм?
— И още как, капитане — възкликна ухилено Муун. — Коремът ми се е залепил за гърба, пък ако нямате нищо против, ще сръбна и малко от моя ром, та да не ми се тресат така ръцете. — Той протегна възлестите си длани напред и ги разтресе силно. — Още ме хваща страх, като се сетя как оня приятел Ръд ми тикна пищова си в лицето. Ама той трепереше повече и от мене.
— И аз го забелязах, когато се беше прицелил в мен. Повече се боях, че пистолетът може да гръмне сам, отколкото че Ръд ще натисне спусъка — засмя се Бо. — Имаш позволението ми за рома, Муун. Сигурен съм, че имаш нужда да се подкрепиш след всичко, което преживя. Това се отнася и за вас, момчета. Можете спокойно да пийнете нещо по-силно от чай или кафе. Барът с напитките ми е отворен, така че се възползвайте.
— Как ми се иска и аз да можех да взема нещо успокояващо — въздъхна Сарина.
Бо се усмихна над главата на техния син.
— Онова, което ми предложихте рано сутринта, би могло да послужи за тази цел, мадам. Ще трябва да опитате.
Тя отвърна на усмивката му със сияещ, пълен с обещания поглед, но после веднага грабна една чиния и седна до мъжете на масата.
— По-късно със сигурност ще опитам. В момента обаче умирам от глад.
Той пое бебето от ръцете й, за да й позволи да разопакова храната. Скоро на масата бе наредена вкусна вечеря за всички. Бо отиде да седне до съпругата си и чак сега забеляза дупката в джоба й.
— Скъсала си си роклята, когато стреля по Алистър.
Сарина пъхна ръка в джоба си и огледа печално прогорения отвор. Беше широк цели три пръста.
— Наистина не очаквах, че изстрелът ще ми нанесе такива поражения.
Муун се изкикоти развеселено. Не изпитваше и капчица съжаление към мъжете, които се бяха опитали да я похитят.
— Само си помислете какво му е било на горкичкия Алистър.
Думите му напомниха на Сарина, че на слизане не беше видяла тялото на Алистър във фоайето.
— Къде го сложихте? — попита тя.
— Муун и Томас хвърлиха трупа му навън под навеса — отвърна Бо. — Няма смисъл да го държим тук и да се препъваме в него. Веднага щом съмне, ще пратя Муун да доведе шерифа. Той ще иска да узнае за Франк Лестър и за другите ми подозрения.
Сарина нито за миг не се съмняваше, че Джърмейн ще си получи заслуженото, ако наистина е виновна за покушенията срещу нея. Каква ли ще е присъдата, запита се тя и потръпна. Не знаеше дали в Чарлстън някога е имало случай жена да бъде осъдена на смърт чрез обесване. Но така или иначе, това бе една ужасяваща тема, по която не желаеше да мисли.
— Моля ви, нека говорим за нещо друго.
Бо с готовност откликна на желанието й.
— Днес следобед мистър Оукс ми каза, че двамата с Бриджит най-после са определили датата на сватбата си. Ще бъде две седмици след завръщането му от Карибието.
— О, това е чудесно! — възкликна Сарина. Но при мисълта, че ще загуби Бриджит, я налегна внезапно униние. — Само че тя ужасно ще ми липсва.
— Няма, скъпа моя — увери я съпругът й. — Бриджит остава у дома като твоя камериерка и като такава ще пътува с нас при следващото ни плаване. Мистър Оукс е много въодушевен от идеята. Естествено, тя ще трябва да дели една каюта с него, защото родителите ми също изявиха желание да дойдат с нас.