— Ей, капитане — засмян се намеси Муун, — защо не вземете всеки път да качвате пътници на борда? Не знам да има по-хубав кораб от „Дързост“.
Бо се усмихна и поклати глава.
— Обичам корабът ми да е натоварен догоре със стока. Ако искам да изкарвам същата печалба с превоз на пасажери, билетите ще са ужасно скъпи. Кой ще си позволи този лукс?
— Хм, щом не щете, предлагам нещо друго. Чувам, че Били Тод се канел да става моряк. Ако е истина, ще ви трябва каютен прислужник като мен, та да има кой да се грижи за вас на оня ваш чуден кораб.
— Възможно е — съгласи се Бо, после се засмя. — Но това означава, че ще трябва да се примириш с ястията на мосю Филип.
Лицето на Муун се сгърчи в недоволна гримаса.
— Ако трябваше да избирате между нас двамата, кого щяхте да вземете?
Бо поклати глава с печално изражение.
— Боя се, че ако трябваше да избирам, Муун, нямаше да се лиша от Филип. Ям гозбите му вече няколко години и просто съм влюбен в тях.
Муун трепна, засегнат от категоричното му решение. Сетне си взе още един от студените крокети, сдъвка го замислено и накрая тежко въздъхна.
— Може и да мога да свикна с тези буламачи, щом трябва.
— Боя се, че ще трябва — ако наистина искаш да плаваш с мен — заяви спокойно Бо.
Муун му намигна дяволито и каза с укор:
— Трудно се прави пазарлък с вас, капитане.
Бо се засмя.
— Така си е.
Утрото отлетя, а е него и бурята. Към девет часа служителите на шерифа дойдоха и отнесоха тленните останки на Алистър и ранения Ръд. Впоследствие се установи, че адвокатът е със счупен череп, но че най-вероятно ще оздравее. В такъв случай му предстоеше да прекара остатъка от дните си в затвора или да увисне на бесилката, но това, разбира се, щеше да реши съдът. Джаспър и Купър бяха извадили повече късмет. Състоянието им се бе подобрило значително и те вече се бяха заели да възстановяват щетите в къщата.
След обяд на следващия ден дойде шерифът, за да уведоми Бо, че Франк Лестър си е признал всичко — и това, че е помогнал на Уилсън при опита му да убие Сарина, и това как Джърмейн Холингсуърт го е подтикнала да го стори с твърденията, че Бо й бил посегнал. Когато отишли да я арестуват, тя отричала упорито и пищяла до бога. Баща й бил побеснял, задето се осмелявали да клеветят така скъпоценната му дъщеря, и заплашвал, че ще изхвърли шерифа от мястото му. Въпреки всичко блюстителят на реда не отстъпил и в крайна сметка Джърмейн била задържана в ареста.
— Какво облекчение — въздъхна Бо, когато шерифът си отиде, и прегърна жена си. — Сега вече мога да спра да се боя за твоята безопасност.
Сарина плъзна ръце около кръста му и облегна буза на широката му гръд.
— Сега вече няма да се чувствам като затворничка в собствения си дом.
Бо наведе глава назад и се взря в лицето й.
— Къде искаш да отидеш, за да отпразнуваш свободата си? На театър? На вечеря? Една визита при модистката също би могла да свърши добра работа. Или ти стига и една разходка с каретата?
Сарина наклони замислено глава.
— Филип е много по-добър от всички готвачи в този град. Не съм особено склонна да ходя при мадам Феру и да слушам неспирното й бърборене. В театъра не играят нищо, което да е в състояние поне малко да ме изкуши. А точно в момента изобщо не ми се вози в карета.
— Тогава какво би ви доставило удоволствие, мадам?
Ъгълчетата на устните й помръднаха нагоре в закачлива усмивка. Тя се наведе към съпруга си и прошепна:
— Една игра за двама в кабинета, сър. Проявявате ли интерес?
Бо се усмихна широко, хвана я под ръка и я отведе в споменатата стая, след което заключи вратата.
ЕПИЛОГ
Чарлстън се къпеше в блясъка на един прекрасен, слънчев есенен ден. Листата на дърветата постепенно пожълтяваха, а във въздуха се носеше опияняващ аромат. В градината край къщата на Бо Бърмингам бяха нацъфтели пъстри есенни цветя, а откъм пасището в края на улицата долиташе далечно цвилене на коне. Седнала в беседката със своя съпруг, Сарина държеше Маркъс в скута си и се наслаждаваше на това, че всичко наоколо изглежда толкова нормално. От наскоро преминалата буря нямаше и следа.
Щастлива въздишка се отрони от устните й и Бо се усмихна.
— Изглеждате доволна, мадам.
— Аз съм доволна. Чувствам се прекрасно.
В този момент към тях се приближи икономът. Бо го погледна въпросително.
— Какво има, Джаспър?
— Един джентълмен от Англия е тук, сър, и желае да разговаря със съпругата ви… само че я нарече с моминското й име.
Сарина нямаше никакво желание да влиза в къщата и да се откъсва от блажения покой, в който се бе потопила заедно със своето семейство.