— Защо не поканиш господина тук, Джаспър? — предложи тя. — Сигурна съм, че той би оценил този великолепен ден не по-зле от нас.
Джаспър се усмихна и кимна.
— Както желаете, мадам.
Посетителят бе съпроводен до беседката в градината. Беше мъж на средна възраст с късо подстригана сива коса. Тъмните му панталони, семплата жилетка и строгото сако подсказваха, че е сериозен човек. Сякаш за да затвърди това впечатление, той впери съсредоточено поглед в Сарина.
— Мис Кендал? Мис Сарина Едлин Кендал?
— Всъщност, вече съм Сарина Бърмингам, сър — отвърна тя и посочи с ръка Бо. — Това е съпругът ми, капитан Бърмингам. А вие сте?
— Мистър Томас Илай, мис Кендал… искам да кажа, мисис Бърмингам — поправи се припряно мъжът и се усмихна. — Може да ми отнеме няколко минути да свикна с това, след като от толкова време ви зная като мис Кендал. Дори след като научих, че сте се омъжила в Англия, за мен вие си останахте мис Кендал, за което моля да ме извините, мадам. Занапред ще се старая да се обръщам към вас с новото ви име.
— Благодаря ви, мистър Илай.
Лицето на госта отново стана напълно сериозно.
— Осмелявам се да ви попитам дали моето име ви говори нещо, мадам?
Сарина поклати объркано глава.
— Не, боя се, че не.
Томас Илай кимна, сякаш отговорът й го задоволяваше напълно.
— Преди смъртта си мисис Уинтръп ми обясни, че не знаете нищо за намеренията й. Смяташе, че те може да ви разстроят, а ви обичаше много и не искаше да ви причинява никаква тревога.
— Какви намерения?
— Да ви направи единствена наследница на цялото си имущество, с изключение на няколко дребни суми за слугите, разбира се.
— Но вие откъде знаете това? — попита смаяно Сарина.
— Простете ми, мисис Бърмингам. Трябваше още в началото да обясня, че аз бях адвокат на мисис Уинтръп.
— Мистър Ръд също беше неин адвокат — намеси се Бо. — Известно ли ви е?
При споменаването на това име мистър Илай се намръщи.
— О, да, сър. Мисис Уинтръп го уволни преди няколко години, когато стигна до заключението, че не може да му се има доверие. Според нея той се бе съюзил с племенника й, мистър Алистър Уинтръп. — По лицето на адвоката премина сянка. — Мисис Уинтръп ме ангажира с цел да състави ново завещание. — Той се обърна отново към Сарина и добави: — Беше твърдо решена да остави цялото си имущество на вас. На практика, мис Бърмингам, вие сте една много богата жена.
Сарина вдигна поглед към него. На лицето й все още беше изписано известно объркване.
— Мога ли да ви попитам как ме открихте след всичкото това време, мистър Илай?
Бо покани адвоката да седне. В този момент дойде Бриджит и им поднесе чай. Когато тя се оттегли, мъжът отпи от чашата си и въздъхна доволно, възхитен от прекрасния вкус на напитката. За пръв път, откакто беше пристигнал в Америка, пиеше истински чай, който толкова приличаше на английския. За това усещане, естествено, допринасяха и сметаната и захарта.
— Отговорът на този въпрос изисква малко по-подробни обяснения, мадам — каза той. — Вероятно забавянето ми ви се струва много странно, но за нещастие преди много месеци аз преживях един… инцидент. В резултат на това здравето ми силно се влоши и временно бях загубил паметта си. А дори когато започнах постепенно да си я възвръщам, спомените ми за събитията, предшестващи непосредствено моето… хм, заболяване, бяха доста неясни и объркани. Едва през последните месеци успях да си припомня достатъчно неща, та да съм в състояние да се заема отново със своята работа и с издирването ви.
От гърдите на адвоката се изтръгна въздишка на искрено съжаление.
— Предполагах, че все още сте в Англия и че името ви е Кендал. Не намерих никъде такава жена и вече се бях отчаял. Малко след това обаче осъзнах, че е възможно да сте се омъжила. Започнах да търся из църковните регистри и най-после открих, че сте съпруга на капитан Бърмингам. После говорих със свещеника, който ви е бракосъчетал, и по думите му разбрах, че е твърде възможно вече да сте американска гражданка.
— Вашето усърдие е достойно за възхищение — любезно каза Бо. — Но признавам си, доста съм изненадан, че сте изминал цялото това разстояние, вместо просто да ни изпратите писмо.
— А, колкото до това, хм… — Веждите на адвоката се сбърчиха мрачно. — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но според мен мисис Бърмингам е в опасност. Разбирате ли, инцидентът, при който загубих паметта си, всъщност беше покушение срещу мен. Имах невероятен късмет, че останах жив. Ако един случаен минувач не ме беше видял малко след като бях бутнат в Темза и не ме бе спасил, днес нямаше да съм тук. С оглед на тези обстоятелства реших, че е най-добре да дойда час по-скоро и да ви предупредя.