— Не съм богато момче — възрази той. — Жена ми е богата. Много е различно. И каквото има, си е нейно. Не искам нищо от нея, освен деца, някой ден. Крада от теб, Ана, правя го от месец. Крада шанса ти да срещнеш подходящия мъж, някой, който може да се ожени за теб и да се грижи за Фелиша, да имаш още деца. Сега ти връщам живота и свободата.
— Колко благородно — тъжно отбеляза тя. — Имам ли право на глас? — попита след кратко мълчание, постепенно започваше да му се ядосва. От къде на къде той вземаше всички решения, особено това, което я засягаше най-много? Обичаше го повече, отколкото бе обичала някога. Наистина знаеше правилата от самото начало. Но просто не бе очаквала да се влюби в него до такава степен и толкова бързо. Затова сега й беше по-трудно да го пусне.
— Ти нямаш шанс с мен — категоричен бе Стив. — Можеш да ме мразиш, ако искаш, може никога повече да не ми проговориш. Но не можеш да повлияеш на решението ми да замина.
— Не бих си и представяла — откровено отвърна тя. — Нито бих искала. Винаги си бил свободен да направиш каквото искаш, същото важи и за мен. От самото начало знаех каква е уговорката. Просто не мислех, че ще заминеш толкова скоро. Предположих, че ще ти трябват месеци, за да си намериш работа, може би дори повече. Не си давах сметка, че можеш да решиш да тръгнеш, без да имаш работа или да приемеш такава, която е под квалификацията ти.
Това я накара да осъзнае колко силно иска той да спаси брака си, а Ана не смяташе, че си струва. По-важното обаче бе, че Стив държеше на това.
— Искаш ли да ми кажеш още нещо? — попита тя и се изправи.
— Не. Само, че те обичам, Ана. Искам за теб всичко най-хубаво. Искам да си щастлива без мен.
— Знам. Винаги съм го знаела. Никога не съм искала нищо от теб, освен да ми дадеш малко време. Ти бе като топло одеяло през зимата.
— А ти си много повече за мен. Искам да го знаеш. Наистина те обичам.
— И какво от това? Все пак заминаваш — при тези думи очите й плувнаха в сълзи. — Бащата на Фелиша също ме обичаше, но нямаше смелост да се изправи срещу родителите си. Може би ти нямаш куража да си признаеш, че с брака ти е свършено.
— Все още не знам. Затова отивам там. И ако е така, ще трябва да го приема.
Тя кимна и бавно тръгна към вратата, после я отвори. Стив искаше отново да я вземе в прегръдките си, да я целуне, да я люби, но я обичаше прекалено много, за да й причини това, затова с нежелание тръгна, без да откъсва поглед от нея, сякаш искаше да я запечата завинаги в паметта си. Щеше да е трудно да работи с нея през следващите две седмици, но поне можеше да я вижда.
Прекрачи прага, тя все още стоеше там, погледна го за последно и без да му каже дума, затвори вратата. Той остана отвън за момент, питаше се дали няма отново да отвори, чуваше я как плаче тихо от другата страна, но не почука, нито позвъни, не каза нищо, просто остана неподвижен. Ана не се появи повече и след няколко минути той тръгна бавно надолу по стълбите, обсебен от мисълта какво бяха означавали тези четири седмици за него. Тук бе домът му, пристанището, убежището му. А сега я захвърляше и се запътваше към несигурен живот в Калифорния.
От дома на Ана отиде в болницата и прекара един час с Харви Лукас, съобщи му, че напуска. Харви бе разочарован, но прояви разбиране.
— А, между другото, какво си направил на Ана Гонсалес? — попита в края на разговора им.
— Нищо. Защо? — Стив се чувстваше неловко, когато отговори, и се чудеше дали Харви не е разбрал за тяхната връзка. Досега бяха убедени, че никой не знае за това и смятаха, че така е по-добре.
— Тя се обади малко преди да дойдеш тук. Каза, че си се държал зле с нея напоследък, че имате различие в мненията и не иска повече да работи в една смяна с теб. Помоли ме да променя графика и да ви държа надалеч един от друг. Имам чувството, че дори не иска да те вижда.
На Стив се стори, че някой го удря здравата в корема. Бе разчитал, че докато замине, поне ще я вижда всеки ден и ще работи с нея. Тя обаче бе права. Искаше категорично скъсване и той трябваше да го приеме, след мъката, която й бе причинил. Не можеше да си представи какво ще каже тя на Фелиша и как ще реагира детето, може би, щеше да си помисли, че всички мъже напускаха нея и майка и. Беше ужасно, че и той ги напускаше и се чувстваше зле заради това.
— Предполагам, че по принцип се държа грубо — каза на Харви. — Имахме няколко тежки дни и нощи, без да спим и си изпуснах нервите. Спорихме за някаква диагноза. Тя, разбира се, бе права и после й се извиних. Но Ана е труден характер. Предполагам, че не ми е простила. Много добър лекар е, Харви. Ще ти е приятно да работиш с нея.