Отново го повикаха, този път за четиринайсетгодишно момиче, което бе паднало от прозорец на втория етаж. Прекара четири часа в операционната заради нея и в десет и половина излезе оттам с надеждата, че я е спасил, след което най-сетне се насочи към кабинета си за пръв път от часове.
Това беше най-спокойната част от вечерта за него, обикновено истински тежките случаи не пристигаха преди полунощ. Взе чашата с кафе от бюрото си и две стари бисквити. От сутринта не бе имал време да хапне. Официално дежурството му продължаваше четирийсет и осем часа, но бе поел още четирийсет и осем часа заради свой колега, чиято жена раждаше. Отдавна би трябвало да се е прибрал вкъщи, но все още не можеше да си тръгне. На бюрото го чакаше купчина документи за подпис и той си даваше сметка, че колкото по-скоро ги обработи, толкова по-рано ще се прибере. Лекарят за следващото дежурство вече беше дошъл. Докато изпускаше дълга въздишка, той се протегна към телефона. Знаеше, че Мередит още не си е легнала, възможно бе дори да е на работа. Беше много заета през последните седмици и не беше сигурен дали е приключила със срещите, или вече си е у дома.
Телефонът позвъни веднъж и тя вдигна. Гласът й бе спокоен и невъзмутим като самата Мередит. Между тях се бе установило ненарушимо равновесие. Тя подхождаше на вулканичната енергичност на Стив с характерната само за нея уравновесеност. Независимо колко напрегнато бе край нея, Мередит винаги запазваше самообладание в разгара на кризата. Бе спокойна, елегантна и резервирана. Цялото й същество бе в пълен контраст със съпруга й.
— Ало? — Тя предполагаше, че е Стив, но бе на път да сключи голяма сделка и бе напълно възможно по това време да я търси някой от службата. А се бе прибрала вкъщи. Мередит Смит Уитман беше партньор в една от най-уважаваните фирми за инвестиционна банкова дейност на Уолстрийт и бе високо уважавана в своята област. Живееше, дишаше и се хранеше в света на финансите, точно както Стив бе напълно погълнат от работата си в травматологичното отделение. Всеки от тях обичаше онова, на което се бе посветил. И за двамата това бе всепоглъщаща страст.
— Здравей, аз съм. — Гласът му звучеше уморено, но с нотки на облекчение, че я бе намерил у дома.
— Струваш ми се съсипан — отвърна, изпълнена със съчувствие и загриженост.
— Така е. — Ала той се усмихваше, защото чуваше гласа й. — Поредният ден тежка работа. Или по-точно поредните три дни.
Беше петък вечер, а той не я бе виждал от вторник сутрин. Живееха така от години. Бяха привикнали и отдавна се бяха научили как да работят и живеят по този начин. Смените му, които продължаваха по два-три дни, й бяха твърде познати, както и спешните повиквания, които го връщаха на работа часове, след като най-сетне се бе прибрал вкъщи. И двамата обаче уважаваха работата на другия. Срещнаха се и се ожениха, когато той бе стажант-лекар, а тя караше аспирантура. Оттогава бяха изминали четиринайсет години и понякога, поне за Стив, те изглеждаха седмици. Все още бе луд от любов по нея, както в самото начало, а бракът им помагаше и на двамата по различни причини. Несъмнено нямаха време да се отегчат един от друг, всъщност нямаха време за нищо. А всепоглъщащите им кариери не им оставяха възможност или желание да имат деца, макар понякога да ставаше дума за това. Беше нещо, което никой от тях все още не изключваше напълно.
— Как върви голямата сделка? — поинтересува се той.
През последните два месеца тя работеше върху възможността за първоначално широко предлагане на акции на компания за високи технологии в Силициевата долина. Възнамеряваха да направят компанията с широко участие на многобройни акционери и да продадат дял на хората, които щяха да купят нейните акции. Беше важна сделка за фирмата на Мередит и това я омайваше, макар да не бе толкова престижно занимание като предлагането на облигации. Ала Мередит беше много по-заинтересувана от фирмите в Силициевата долина и от възможностите, които те даваха, отколкото от по-традиционните сделки в Бостън и Ню Йорк.
— На привършване сме — отвърна тя, гласът й звучеше малко уморено.
Предната вечер бе останала в офиса до полунощ. Нямаше проблем да го прави, когато Стив бе на работа. Беше го уведомила, че ще води гастролната презентация за първичното публично предлагане, ще разказва на потенциалните инвеститори за компанията и ще ги насърчава да вложат парите си през следващия месец, поради което ще отсъства две седмици. Надяваше се, че ще могат да прекарат известно време заедно преди това и той бе обещал да си вземе почивка, за да бъде с нея в уикенда на Деня на труда.