— На теб това ти е приятно и си го признаваш. — Стив допи виното си и се облегна назад, загледан с възхищение в нея. Изглеждаше отпусната и красива, предизвикателна. Той трябваше да вземе душ и да се обръсне. Знаеше, че видът му е отчайващ. Ала когато бе в болницата, изобщо не го интересуваше. Това имаше значение само когато се прибираше вкъщи при нея и дори тогава понякога бе твърде изтощен, за да се погрижи за себе си.
— Понякога гастролните презентации ми харесват. Невинаги. Когато са интересни, е много забавно, има много работа. Зависи от компанията. Тази обаче е добра. Цената на акциите й ще скочи рязко.
Стив знаеше, че произвеждаха високотехнологично диагностично оборудване, част от което шефът й — Калан Дау, бе изобретил лично. Бе научил също от Мередит, че бащата на Калан Дау е бил хирург в малък град и е искал и синът му да упражнява същата професия. Вместо това Калан бил очарован от бизнеса и високотехнологичните изобретения и създал компанията си, за да произвежда високотехнологични хирургически инструменти. Стивън познаваше тези продукти и бе впечатлен от тях, но не се интересуваше особено от акции, независимо колко успешно според Мередит се развиваше компанията. Беше оставил на Мередит да се справя със семейните финанси, защото това й се удаваше най-добре. Всъщност той не разбираше нищо от това.
Мередит постави чиниите в съдомиялната машина. Стив отиде да вземе душ и няколко минути по-късно тя угаси светлините и се прибра да го чака в спалнята. Полунощ отдавна минаваше и двамата бяха уморени, когато се плъзна в леглото до нея. Тя се усмихна при допира на ръцете му, които я притиснаха към тялото му. Мередит усети колко я желае, чувството бе взаимно. Целуна го и после простена тихо под ласките му. След няколко минути болницата и презентацията бяха забравени. Единственото, което имаше значение, беше интимният свят, който споделяха и в който се чувстваха божествено.
Глава 2
Когато Стив се събуди в събота сутринта, Мередит вече бе тръгнала за офиса си. Смяташе, че може да отиде до центъра и да се върне, преди съпругът й да се е събудил. Ала когато се прибра в апартамента, облечена с широк бял панталон и бяла тениска, с куфарче в ръка, Стив вече седеше в хавлиен халат, след като бе взел душ, и четеше „Ню Йорк таймс“.
— Не изглеждаш достатъчно възрастна за инвестиционен банкер — усмихна й се, когато я видя.
Мередит остави куфарчето на пода до дивана. Изглеждаше щастлива и отпочинала; миналата нощ бе прекрасна, както винаги, дори повече от друг път. Сексуалният им живот бе изключително пълноценен и двамата му се наслаждаваха, когато бяха заедно, а това се случваше твърде рядко. Понякога тя се питаше дали натовареният им график е това, което запазва романтичните чувства помежду им и ги кара да жадуват един за друг повече, отколкото други двойки след четиринайсетгодишен съвместен живот.
— Какво ще кажеш да обядваме навън? — Все още беше горещо, но той копнееше да излезе на въздух и да отиде някъде с нея. — Предлагам ти „Тавърнон д’грийн“.
— Ще бъде забавно — отвърна тя, чувстваше се малко виновна. Трябваше да довърши четенето на материалите, но знаеше, че може да го стори и по-късно. Разбираше, че той се нуждае от отпускане и разсейване, след като е бил дежурен в продължение на три дни. Имаше нужда, от малко облъхнато с любов щастие срещу страданията, на които ставаше свидетел в болницата. Знаеше, че трябва да го придружи. Не й даваше сърце да му каже, че има работа.
Той бе направил резервация и по обяд хванати за ръце, те излязоха и с изненада установиха колко горещо е станало. Лятната жега в Ню Йорк беше задушаваща, беше толкова влажно, че когато стъпиха на улицата, едва дишаха.
Взеха такси до ресторанта и по време на обяда взаимно се наслаждаваха на компанията си. Тя му разказа повече подробности за офертата, върху която работеше, а той я слушаше с интерес. Харесваше му да се информира за дейността й. За момента това бе единствената й страст, но тази нейна черта му допадаше. Тя бе удивително целеустремена и напълно съсредоточена, когато работеше върху нещо. Донякъде това обясняваше професионалния й успех и факта, че тя даваше изключително точни оценки. Във фирмата я уважаваха за това, въпреки че Мередит понякога имаше усещането, че не й предоставят същите възможности, както на мъжете. Беше партньор във фирмата през последните четири години, но в повечето случаи вършеше основната част от работата, най-творческите постижения бяха нейни, а славата обираха мъжете партньори. Това я дразнеше от години, но такова бе положението в повечето фирми на Уолстрийт. Мередит работеше за фирма от групата на големите корпорации от висока класа, където мъжете държаха контрола върху своя бляскав малък свят. Това беше старомоден начин на ръководене на бизнеса и тя знаеше, че той издига ограничения пред нея. Беше избрала да работи в света на мъжете и да покорява техните върхове, и далеч невинаги й изказваха благодарност за постиженията й. Всъщност, на следващия ден щеше да пътува до Западното крайбрежие с един от старшите партньори мъже и се ядосваше, че той настоя да отиде с нея. Отначало никой друг не искаше да работи върху тази сделка, а сега, след като усетиха колко ще е важна, всички се опитваха да получат дял от триумфа. Поне Калан Дау беше наясно, че тя защитаваше неговата кауза от самото начало.