– Не се ли е боял? Да се изправи сам срещу него?
– Ема, вярвам, че по време на нещастие понякога се появява граница – граница, която разделя стария ти живот от новия. Пресечеш ли границата, никога вече няма да си същият. Омразата на Хийт го тласна да премине отвъд и след това вече не можеше да се върне обратно. Подпечата съдбата си и я обвърза с една от само две възможности: да убие Деместриу или да умре, докато се опитва. – Гласът му утихна: – Търсих го навсякъде, но Хелвита е скрита от мистични защити, също като Киневан. Използвах всичко, което бях научил за проследяването, и вярвам, че стигнах близо. Точно тогава ми устроиха засада. – Погледът му блуждаеше някъде далеч. – Надигнаха се като гнездо усойници, нападаха ме и се дематериализираха, така че не можех да им отвърна с удар. Бяха прекалено много. – Прокара ръка по лицето си. – По-късно разбрах, че не са отвели Хийт жив.
– О, Лаклен, съжалявам! – промълви тя, промъкна се внимателно до него и коленичи до протегнатите му крака.
– Боя се, че това е войната – каза той и затъкна косата ѝ зад ухото. – Загубих двама братя преди Хийт.
Колко болка бе изтърпял, най-вече от ръцете на Деместриу!
– Аз не съм загубила никого от тези, които познавам. Освен Фюри. Но не мога да повярвам, че е мъртва.
Погледът му премина покрай нея и се впери в огъня.
– Какво, Лаклен?
– Тя може и да си пожелава – каза най-накрая той, но преди Ема да проговори, я попита: – Фюри ли е била тази, която е изгорила ръката ти?
Тя ахна и погледна към ръката, която той улови нежно в своята.
– Откъде знаеш, че някой я е изгорил?
Той прокара пръсти по опакото на дланта ѝ.
– Това обяснява формата на белезите.
– Когато бях тригодишна, замалко не изтичах на слънце. – Предполагаше, че не си е научила урока толкова добре, колко- то си мислеше преди. Всеки ден тайно се връщаше до мястото в замъка, откьдето нахлуваше скрит лъч светлина, и подлагаше кожата си под нея. Смяташе ли в скоро време да отиде на ваканция в Сей Тропе? Не, но всеки път издържаше на слънцето по-дълго и след стотина години може би щеше да може да се разхожда по залез заедно с него. – Фюри заповяда да го направят.
Изражението му стана сурово.
– Толкова ли не са могли да те научат по друг начин? Денят, в който наранят по този начин някое дете от клана, ще е ден на разплата.
Ема се изчерви, притеснена.
– Лаклен, валкириите са... различни. Насилието не им се отразява така, както на другите, а вярванията им не са като твоите. Двете неща, които почитат повече от всички други, са силата и боят. – Пропусна пазаруването, защото подозираше, че може да отклони фокуса от това, което се опитваше да му обясни.
– Тогава ти защо си толкова нежна, любима моя?
Тя прехапа устна и се зачуди защо го оставя да си мисли, че още е такава. Но край с това. Тази нощ щеше да му разкаже за сънищата и за новото си решение...
– Лаклен, ако се отправиш на мисията си без мен, знай, че и аз ще възобновя своята.
Той прокара ръка по лицето си.
– Мислех, че искаш да се върнеш при сборището си.
– Осъзнах, че не искам да мисля за живота си нито в контекста на валкириите, нито в твоя. Започнах нещо и искам да го довърша
– Никога, Ема – проблесна синьото в очите му. – Изключено е да се върнеш в Париж, за да търсиш вампир, докато ме няма.
Тя вдигна вежди.
– Но ти няма да си тук и няма да имаш думата.
Той я сграбчи за ръката и я привлече към себе си.
– Не, няма да съм тук. Затова ще направя това, което са правили някога мъжете с жените си. Преди да замина, ще те заключа и ще те пусна тогава, когато се върна за теб.
Устните ѝ се разтвориха. Нима говореше... сериозно? Капсулирането във времето беше много сериозно. Само преди две седмици щеше да измисли оправдание за поведението му и да се постави на негово място. Щеше да успее да се убеди, че е преживял прекадено много и заслужава известна снизходителност.
Сега само му отправи погледа, който думите му заслужаваха, изви се, за да се измъкне от ръцете му, стана и се отдалечи.
* * *
Дълго след като изчезна от погледа му, Лаклен остана загледан в посоката, в която бе тръгнала, докато обмисляше дали да се отправи подире ѝ. Понякога му се струваше, че ѝ идва в повече, че дори я изтощава, и реши сега да я остави на мира.