Выбрать главу

Лаклен преглътна и си позволи да хвърли поглед през рамо. Очите на тази Кадерин бяха празни. В тях нямаше никаква емоция – само чиста решителност.

Лаклен знаеше, че валкириите са злостни, но да го види, да го почувства със стрела през ръката и насочен срещу себе си меч...

Никога повече нямаше да позволи на Ема да припари до тях.

Точно тогава Касандра мина през съборената врата, като наблюдаваше предпазливо валкириите.

Лаклен ѝ се сопна:

– Какво правиш тук?

– Чух, че тези... създания са обиколили селото, като се чек- нели и подсвирквали на мъжете на улицата, преди да се запътят към замъка Видях, че са направили портата на нищо, и реших, че може да ти трябва помощ... И млъкна, а очите ѝ се разшириха, когато зърна меча

Реджин попита:

– Къде е тя, Лаклен?

Никс добави:

– Няма да си тръгнем без нея. Така че, ако не искаш постоянни гости, които обичат да съсипват разни неща, просто ни я предай.

– Никога. Никога повече няма да я видите.

– Много смело от твоя страна да го кажеш, когато си на път да окървавиш меча на Кадерин – осведоми го Реджин и се подсмихна. А после ушите ѝ потръпнаха, а гласът ѝ ненадейно стана захаросано сладък: – Но какво имаш предвид, че не искаш да я видим никога повече?

– Никога Не искам да знам как е успяла да стане такава, каквато е, след като е израснала в порочното ви убежище, но няма да ви дам друга възможност да я покварите.

Думите му видимо развеселиха Реджин. Лусия скочи на пода и се запъти към вратата с нехайна походка, сякаш не го беше простреляла само преди секунди и не се намираше едва на метър от ликан, който жадуваше за кръв и всеки момент щеше да се преобрази.

– Лаклен? – попита тихо Ема от стълбището. Той обърна глава и я видя да го гледа със свити вежди. Разбра, че са искали да повтори думите си, за да ги чуе и тя. – От самото начало ли смяташе да ме отделиш от семейството ми?

– Не, не и преди да ги срещна – обясни Лаклен, сякаш това можеше да поправи нещата.

Тя огледа първо помещението, а после и лелите си. Какво точно бяха направили, след като бяха съборили тази врата с ритници? Можеше само да си представя...

И какво, по дяволите, търсеше Кае тук?

Ема зърна Кадерин зад Лаклен, видя и меча, който държеше.

– Кадерин – каза тя. – Аника ли те изпрати?

Кадерин беше смъртоносна, умела и безчувствена екзекуторка. Не изпращаха съвършена машина за убиване като нея просто да прибере някого.

– Свали меча, Кадерин.

Реджин се обади:

– Слез долу, Ем, и никой няма да пострада.

– Кад, свали го!

Реджин неохотно кимна и Кадерин се отдръпна в сенките. Лаклен незабавно се качи по стълбите и посегна към Ема, но тя изгледа унищожително ръката му и се отърси от хватката му. Той изглеждаше слисан.

Реджин погледна Ема с виновна усмивка.

– Аника просто иска да се махнеш от него, Ем.

Ема слезе с войнствена стъпка по стълбите и насочи пръст към лицето на Реджин.

– Значи, Лаклен възнамерява да ми забрани да се срещам с вас, а Аника възнамерява да убие мъжа, с кого спя, без дори да ме попита дали идеята е добра?

Всички се държаха с нея като със старата Ема, всички се надпреварваха за правото да я контролират. А това просто вече нямаше да мине.

– Чудя се какво възнамерявам аз.

– Кажи ни! – извика Никс и затаи дъх.

Ема ѝ отправи гневен поглед. „Говоря реторично!“ Представа нямаше какво възнамерява...

– Той те търси – изрече напевно един вампир от прага.

Очите му бяха приковани в нея.

Устните на Ема се разтвориха. Валкириите не вярваха в съвпадения, само в съдбата. А понякога съдбата дори не си правеше труда да подходи деликатно.

Лаклен се хвърли към вампира точно когато се появиха други. Кае се присъедини към него в борбата. Ема виждаше всичко като на бавен каданс. Усещаше как червените очи на вампира се връщат към нея отново и отново.

Ненадейно гърбът ѝ се блъсна в пода – някой бе изритал краката ѝ и я бе накарал да загуби равновесие.

Лаклен я бе препънал?

- Дръпни се, Ема! – изрева той и я блъсна настрана, при което тя полетя надалеч по излъскания под.

Когато погледна към мелето, видя, че вампирите продължават да я гледат.

Бяха дошли заради нея. Ами ако баща ѝ знаеше за нея? Дали не ги бе изпратил да я намерят?

Но кой...?

Ненадейно спомени кошмари започнаха да се стичат в действителността. Спомените на Лаклен.