Лаклен преглътна и си позволи да хвърли поглед през рамо. Очите на тази Кадерин бяха празни. В тях нямаше никаква емоция – само чиста решителност.
Лаклен знаеше, че валкириите са злостни, но да го види, да го почувства със стрела през ръката и насочен срещу себе си меч...
Никога повече нямаше да позволи на Ема да припари до тях.
Точно тогава Касандра мина през съборената врата, като наблюдаваше предпазливо валкириите.
Лаклен ѝ се сопна:
– Какво правиш тук?
– Чух, че тези... създания са обиколили селото, като се чек- нели и подсвирквали на мъжете на улицата, преди да се запътят към замъка Видях, че са направили портата на нищо, и реших, че може да ти трябва помощ... И млъкна, а очите ѝ се разшириха, когато зърна меча
Реджин попита:
– Къде е тя, Лаклен?
Никс добави:
– Няма да си тръгнем без нея. Така че, ако не искаш постоянни гости, които обичат да съсипват разни неща, просто ни я предай.
– Никога. Никога повече няма да я видите.
– Много смело от твоя страна да го кажеш, когато си на път да окървавиш меча на Кадерин – осведоми го Реджин и се подсмихна. А после ушите ѝ потръпнаха, а гласът ѝ ненадейно стана захаросано сладък: – Но какво имаш предвид, че не искаш да я видим никога повече?
– Никога Не искам да знам как е успяла да стане такава, каквато е, след като е израснала в порочното ви убежище, но няма да ви дам друга възможност да я покварите.
Думите му видимо развеселиха Реджин. Лусия скочи на пода и се запъти към вратата с нехайна походка, сякаш не го беше простреляла само преди секунди и не се намираше едва на метър от ликан, който жадуваше за кръв и всеки момент щеше да се преобрази.
– Лаклен? – попита тихо Ема от стълбището. Той обърна глава и я видя да го гледа със свити вежди. Разбра, че са искали да повтори думите си, за да ги чуе и тя. – От самото начало ли смяташе да ме отделиш от семейството ми?
– Не, не и преди да ги срещна – обясни Лаклен, сякаш това можеше да поправи нещата.
Тя огледа първо помещението, а после и лелите си. Какво точно бяха направили, след като бяха съборили тази врата с ритници? Можеше само да си представя...
И какво, по дяволите, търсеше Кае тук?
Ема зърна Кадерин зад Лаклен, видя и меча, който държеше.
– Кадерин – каза тя. – Аника ли те изпрати?
Кадерин беше смъртоносна, умела и безчувствена екзекуторка. Не изпращаха съвършена машина за убиване като нея просто да прибере някого.
– Свали меча, Кадерин.
Реджин се обади:
– Слез долу, Ем, и никой няма да пострада.
– Кад, свали го!
Реджин неохотно кимна и Кадерин се отдръпна в сенките. Лаклен незабавно се качи по стълбите и посегна към Ема, но тя изгледа унищожително ръката му и се отърси от хватката му. Той изглеждаше слисан.
Реджин погледна Ема с виновна усмивка.
– Аника просто иска да се махнеш от него, Ем.
Ема слезе с войнствена стъпка по стълбите и насочи пръст към лицето на Реджин.
– Значи, Лаклен възнамерява да ми забрани да се срещам с вас, а Аника възнамерява да убие мъжа, с кого спя, без дори да ме попита дали идеята е добра?
Всички се държаха с нея като със старата Ема, всички се надпреварваха за правото да я контролират. А това просто вече нямаше да мине.
– Чудя се какво възнамерявам аз.
– Кажи ни! – извика Никс и затаи дъх.
Ема ѝ отправи гневен поглед. „Говоря реторично!“ Представа нямаше какво възнамерява...
– Той те търси – изрече напевно един вампир от прага.
Очите му бяха приковани в нея.
Устните на Ема се разтвориха. Валкириите не вярваха в съвпадения, само в съдбата. А понякога съдбата дори не си правеше труда да подходи деликатно.
Лаклен се хвърли към вампира точно когато се появиха други. Кае се присъедини към него в борбата. Ема виждаше всичко като на бавен каданс. Усещаше как червените очи на вампира се връщат към нея отново и отново.
Ненадейно гърбът ѝ се блъсна в пода – някой бе изритал краката ѝ и я бе накарал да загуби равновесие.
Лаклен я бе препънал?
- Дръпни се, Ема! – изрева той и я блъсна настрана, при което тя полетя надалеч по излъскания под.
Когато погледна към мелето, видя, че вампирите продължават да я гледат.
Бяха дошли заради нея. Ами ако баща ѝ знаеше за нея? Дали не ги бе изпратил да я намерят?
Но кой...?
Ненадейно спомени кошмари започнаха да се стичат в действителността. Спомените на Лаклен.