Той трепереше все повече и повече, докато я докосваше. Ема почувства, че мъжът до нея едва успява да запази самоконтрол... Трябваше да е нащрек, обзета от страх. Но пръстите му се движеха толкова бавно. Толкова силно непознато удоволствие. Прииска ѝ се да изстене. Никога досега не бе издавала стон на удоволствие. Никога през живота си не бе стигала до...
Пръстите ѝ се свиха така, както никога досега, и докато дишаше задъхано, тя си представи как ги забива в гърба му, докато той прониква в нея. Какво ѝ ставаше?
– Добро момиче – изръмжа той в ухото ѝ точно преди да я обърне и да я вдигне на ръце. – А сега обвий крака около кръста ми.
Очите ѝ се бяха премрежили от желание, но сега отново се разшириха уплашено.
– Т-ти каза, че няма да го направиш.
– Промених решението си, когато почувствах, че си влажна и ме искаш.
Тя наистина го искаше – точно както се очакваше от партньорката му.
Ема започна да се съпротивлява и той се намръщи неразбиращо. Колкото и да беше слаб, укротяването ѝ му отне малко повече усилия от удържането на някоя дива котка
Притисна я към стената, прикова я там и устата му се зае да смуче малките ѝ пулсиращи зърна. Затвори очи от удоволствие и простена, когато езикът му започна да се върти около тях. Когато отново отвори очи, видя, че нейните са здраво стиснати, а свитите ѝ в юмруци ръце лежат на раменете му.
Отново я изправи и я загали между краката. Тя отново се беше стегнала. Ако се опиташе да я изчука, докато е в това състояние, щеше да ѝ причини разкъсвания, но това не го интересуваше. След всичко, които бе извършил само за да стигне дотук и накрая да се натъкне на вампир, сега нямаше да позволи нищо да го спре.
– Отпусни се – изръмжа той.
Случи се точно обратното – тя отново започна да трепери.
Имам нужда да съм вътре в нея. Всичко е потънало в мъгла.
Щеше ли тя да го накара да чака още за забравата, за която копнееше?
И тя ме измъчва, както преди ме измъчваше нейният вид.
Нададе яростен рев и ръцете му се стрелнаха от двете страни на главата ѝ, за да смажат мрамора зад нея.
Очите ѝ отново станаха стъклени. Защо не можеше да е от неговия вид? Ако беше, щеше да забие нокти в него и да го моли, да то умолява да я изпълни. Щеше да го приеме в тялото си и да въздъхне от облекчение, когато той започнеше да прониква в нея. Представата как това създание прави точно това го накара да простене от отчаяние при мисълта за загубата си. Искаше тя да го желае. Но щеше да приеме това, което му бе дата съдбата.
– Тази вечер ще си моя. По-добре се отпусни.
Тя вдигна очи към него. Веждите ѝ бяха сключени от отчаяние.
– Каза, че няма да ми причиниш болка. О-обеща.
Тази вещица наистина ли мислеше, че едно обещание ще е достатъчно, за да я спаси? Той хвана члена си с ръка и придърпа крака ѝ нагоре към хълбока си...
– Но ти каза... – прошепна, смазана, задето му бе повярвала. Мразеше да я лъжат, още повече че тя самата никога не можеше да отвърне с лъжа. – Ти каза...
Той застина. С гърлено ръмжене пусна крака ѝ и отново стовари юмрук върху стената. Очите ѝ се разшириха, когато я сграбчи и я завъртя обратно. Точно когато се канеше да го одере, да го ухапе, той отново я привлече в обятията си и притисна гърба ѝ към гърдите си. Дръпна грубо ръката ѝ към възбудата си и при първия допир рязко си пое въздух. Гласът му стана гърлен.
– Погали ме – заповяда той.
Благодарна за краткия отдих, тя колебливо обхвана члена му с ръце. По никакъв начин не можеше да го обгърне с длан. Когато не започна веднага, той раздвижи хълбоците си. Най- накрая тя прокара ръка по възбудата му с бавни милувки, като отклони погледа си.
– По-силно.
Тя стегна пръстите си и лицето ѝ пламна от притеснение. Толкова ли беше очевидно, че няма представа какво прави?
Сякаш прочел мислите ѝ, той изхриптя:
– Точно така, момиче.
Сега мачкаше гърдата ѝ, устата му се притискаше към врата ѝ, а от гърдите му излизаха сподавени звуци. Тя усещаше как мускулите му се напрягат. Ръката му така се стегна около нея, че тя си помисли, че вече не може да диша. Другата му ръка се плъзна надолу и обхвана женствеността ѝ.
Той изръмжа:
– Сега ще свърша. – А после, с дрезгаво стенание, което привлече погледа ѝ обратно към възбудата му, семето му се изля на тласъци под душа – О, боже, да!
Стисна гърдата ѝ, но тя едва го усети. Очите ѝ се разшириха, докато семето му продължаваше да се излива.
Когато той свърши, Ема осъзна, че в замайването си продължаваше да го гали. Той сграбчи ръката ѝ, докато тръпки разтърсваха тялото му, а гръдните му мускули играеха под кожата.