Изневиделица изригна някакъв чудовищен шум. Кадерин прибра окървавените кучешки зъби и затършува в джоба си за телефона.
– Лудата жаба! – изсъска тя и побърза да го отвори. – Ре джин, ти си самият дявол!
Реджин вдигна рамене, докато Лаклен се бореше с объркването си. Никс се прозя шумно и измърмори:
– Повторение на програмата.
– Не – каза Кадерин в телефона. – Тя тръгна доброволно с вампирите.
Предаде информацията така, сякаш съобщаваше прогнозата за времето, дори на фона на оглушителните писъци, които Лаклен чуваше от телефона.
Ръката му се стрелна и изтръгна апарата от Кадерин. Поне някой реагираше адекватно.
Аника.
– Какво е станало с нея? – изкрещя разярена тя. – Псе, ще се молиш за смърт, така да знаеш!
– Тя защо тръгна с тях? – изрева в отговор той. – Пусто да остане, кажи ми как да стигна до нея!
Докато Аника продължаваше да крещи по телефона, Кадерин го погледна и вдигна палци. Прошепна:
– Задръж го.
Лаклен и Кае ахнаха, когато четирите валкирии се отправиха към колата си и напуснаха замъка така, сякаш бяха дошли да оставят кошница с кифли. Той хукна след тях на големи скокове.
Лъкът отново се вдигна
– Ако тръгне след нас, застреляй го – заповяда Никс.
– Тогава ме напълнете със стрели – изръмжа той.
Никс се обърна към него:
– Не знаем нищо, което да ти помогне, а мисля, че ще имаш нужда от силата си, какво ще кажеш?
А на другите натърти:
– Нали ви казах; че в края на това пътуване няма да я доведем обратно.
А после изчезнаха.
– Мамка му, къде я отведе онзи вампир? – сопна се той в слушалката.
– Не... знам!
– Твоите валкирии ги пуснаха в дома ни...
– Това не е домът на Ема Домът ѝ е тук!
– Вече не. Заклевам ти се, че когато я намеря, няма никога повече да я пусна да припари до вас.
– Значи, ще я намериш, така ли? Ти си ловец, готов да тръгне по следите на най-ценното си притежание. Не бих могла да се надявам на нещо по-добро. – Сега гласът ѝ звучеше спокойно, дори бодро. Лаклен можеше да долови подигравателната ѝ усмивка. – Да, намери я, а после знаеш ли какво? Когато я доведеш тук жива и здрава, ще почеша новия си домашен любимец зад ушите. Няма да го одера жив.
– За какво говориш, жено?
Гласът ѝ беше въплъщение на самото зло:
– В този момент вратът на брат ти е под ботуша ми. Гарет за Ема
Връзката прекъсна.
31
Ема се чувстваше като жертва, положена на мрачен олтар. При дематериализирането вампирът я беше пренесъл в слабо осветен коридор пред тежка дървена врата. Отключи вратата и я отвори, след което я блъсна в стаята с такава сила, че тя се препъна и падна на студения каменен под. Замаяна от пренасянето, тя остана да лежи там, където беше паднала – под арката на огромен прозорец, висок поне шест метра. Стъклото му беше от оцветен обсидиан, със златни инкрустации, деликатно извити във формата на символи на черните изкуства.
Вампирът я остави сама с предупреждението:
- Не се опитвай да се измъкнеш. Никой освен него не може да се дематериализира ниго в покоите му, нито извън тях.
След което отново заключи вратата.
Тя потръпна, откъсна поглед от прозореца и се надигна замаяно на колене, за да огледа стаята. Кабинет, който се използваше – на бюрото имаше документи – макар че беше влажен и пропит с миризма на засъхнала кръв.
Някъде от вътрешността на замъка закънтяха писъци и Ема скочи на крака, започна да обикаля в тревожни кръгове. По дяволите, какво беше направила?
Преди разкаянието да я надвие, спомените за огъня се върнаха. Сцената беше толкова ясна, сякаш се намираше там.
Дробовете на Лаклен се бяха напълнили с огън и той бе реагирал на това по-ожесточено, отколкото на факта, че кожата на краката му гореше, докато пламъците се извисяваха. Нито веднъж не им достави удоволствието да чуят как реве от болка. Не за пръв път умираше, нито за втори, нито за който и да било през следващите петнайсет десетилетия, когато изгаряше и всеки път се събуждаше в нов ад. Омразата бе единственото, което му позволяваше донякъде да запази разсъдъка си, и той се беше вкопчил в нея с всички сили.
Оставаше вкопчен в нея тогава, когато огънят угасваше. Остана вкопчен в нея, когато осъзна, че кракът му е единственото, което го отделя от Ема, и когато се насили да счупи костта, и когато... остави звяра да се надигне, за да може...